Липсваш ми, но трябва да продължа напред

Мина месец, откакто последно говорихме, а сякаш беше вчера. Спомням си колко плаках. Знаех, че след този ден няма да си говорим и запазих последното ти гласово съобщение, което кара цялото ми тяло да настръхне.

Никой никога няма да разбере какво означаваше ти за мен, защото връзката ни не беше перфектна. Тя беше далеч от това, но все пак бяхме създали нашия малък свят. Имахме си нашите шеги, думи, чието значение знаехме само и единствено ние, и наше чувство за хумор.

Мина време, но все още трудно мога да се сетя за всички предупреждения, че връзката ни ще приключи. Знаех, че искаш да съм в живота ти, но не по начина, по който аз те исках в моя. Дадох ти всичко, а ти само половината. Винаги имаше своите малки тайни, истории, които нямаха смисъл, извинения и обяснения, но аз нямах против. Исках теб. Исках тъмната ти коса и слабо тяло. Исках теб и енергията ти, шегите ти и начина, по който само ти можеше да ме накараш да се чувствам.

Някъде дълбоко в мен знаех, че не беше правилно. Винаги съм знаела, че заслужавам нещо по-добро, но не можех да те пусна. Връщам се назад и се обвинявам, защото съм била наивна, мислейки си как ще променя мнението ти. Ти винаги си знаел, че искам само теб, а ти не искаше мен.

Няма да лъжа, защото наистина ми липсваш. Липсваш ми, когато видя нещо, което и двамата харесвахме. Липсваш ми, когато чуя песен, която е била част от връзката ни. Липсваш ми дори и на обяд, когато се сетя как обядвахме заедно онези вкусни бургери с картофки.

Макар и все още да ме е грижа за теб, осъзнах, че заслужавам повече. Заслужавам любовта на човек, който ще ми я даде цялата и ще бъде мой. Заслужавам мъж, който знае с кого иска да бъде и изпитва същото към мен, което и аз към него. Някой, който не си измисля извинения. Човек, който иска да се запознае със семейството и приятелите ми, както и аз с неговите.
Денят, в който си тръгна, започнах да мисля за бъдещето ми. Мислех за следващия, който ще се появи в живота ми. Мислех за нещата, които искам, и за онези, които ми липсват. Осъзнах, че не се обичам достатъчно.

Преди да мога да обикна друг и той мен, трябва да се науча да обичам себе си. Трябва да бъде свой собствен приоритет и сродна душа. Трябва да приема жената, която съм, с всичките си несъвършенства, белези, таланти, грешки и мечти. Не бива да забравям колко струвам и тогава, единствено тогава, ще знам какво наистина искам и как трябва да се отнасят с мен.
Няма да лъжа, липсваш ми. Липсваш ми всеки ден и всяка нощ, но знам, че сега трябва да продължа напред, да си тръгна и да се обичам отново. Трябва да ти обърна гръб, за да посрещна щастието.

НАЗАД