До човека, когото обичам... Е, време е да те пусна!
Съжалявам за болката, която ти причиних. Съжалявам за всичко, което съм ти направила, за преживяванията, които никога не е трябвало да преживяваш. Не заслужаваше нищо от това.
Разбрах, че макар и да, аз те обичам, любовта е нещо повече от това да искаш да бъдеш с някого... Любовта е грижа за щастието на друг човек, грижа по-голяма и от тази за самия себе си. Ето защо те освобождавам и се надявам да бъдеш щастлив. Искам само най-доброто за теб, дори и да не си при мен, аз съм напълно съгласена с това. Щастието ти не трябва да бъде обвързано с моето, защото ти е позволено да избираш свободно с кого да прекараш живота си. Това е красотата на любовта - свободата да оставите сърцето си да се скита и да намери своя дом.
Разбирам, че не съм това, което търсиш, и приех мисълта, че това не се дължи на моите грешки и че няма нищо лошо в мен. Вината ми е, че те обичах... Но, разбира се, като всеки човек имаш право сам да вземаш решения за собствения си живот, още повече това се отнася до твоето щастие. Не грешиш, че имаш свои високи стандарти, просто си бил нараняван твърде много пъти, за да издигнеш високи стени в сърцето си и да не можеш лесно да допуснеш друг човек вътре. Аз също уважавах факта, че не мога да те спася и да ти помогна, определено не съм онова маниакално момиче от романтичните филми, което ще влюби сърцето ти.
Аз не съм мечтаното момиче, което си си представял, и не защото не притежавам никакви добри качества, но просто не съм тя. Не приличам на никоя друга. И никога няма да бъда като другите, но разбирам, че все още си търсиш онази, която ще те грабне и с нея няма да чувстваш никаква липса, ще я обикнеш и ще я обичаш завинаги. Никога не бих могла да бъда такава, каквато искаш.
Трябва да спра да те преследвам. Осъзнах, че е безсмислено и безполезно, когато любовта ми никога няма да бъде отплатена. Трябва да спра да се опитвам толкова много, че да ме обичаш, и непрекъснато да се опитвам да те привличам по-близо, когато трябва да разграничавам границите помежду ни и нуждата ти от разстояние. И знай, че в действителност просто исках да бъдеш щастлив...
Можехме да сме нещо красиво, но бяхме две части от пъзел от различни картини. И няма нищо лошо нито в теб, нито в мен, но се случва така, че съдбата и късметът не бяха на наша страна. В някои отношения това, което исках от връзката ни, щеше да те повлече надолу. Понеже те познавам и разбирам жаждата ти за живот и жаждата ти за вълнение и просто знам дълбоко в себе си, че не бих могла да изпълня тези нужди.
Приех и факта, че и двамата сме твърде наивни и съм твърде млада, за да разбера какво е любовта. Научавам, че не мога постоянно да те оставям със смесени чувства и не мога да манипулирам емоциите ти, за да останеш с мен, за да прекараме повече време заедно, за да създаваме спомени и да искам да опознавам още и още от теб... Не мога да искам да ме искаш, когато всичко, което направих, те наранява.
Трябва да тръгнем по различни пътища и да намерим собственото си щастие, далеч един от друг, независимо от живота на другия. Засега ще работя върху себе си и ще се съсредоточа върху това да остана сама, без да чувствам нуждата от връзка или спътник. Ще се науча да се чувствам пълноценна, самодостатъчна и спокойна без някой да присъства в живота ми, или това, което обществото обозначава като „сродна душа“. Ще посветя останалото време на подобряване и подготовка за следващия човек, който ще влезе в живота ми и ще ме накара да забравя за всички несполуки в любовта. Надявам се дотогава да съм се променила и да съм по-емоционално зряла за него.
Все още много съжалявам за щетите, които съм ти причинила и въпреки че ми разби сърцето, сега да те пусна е най-правилното ми решение, трябва да те освободя, за да намериш любов и мир, далеч от мен обаче. Ще се науча да живея без теб, защото за мен и теб това ще бъде най-доброто. Накрая и двамата ще получаваме това, от което се нуждаем. Желая ти щастие!
НАЗАД