Преди година минавах през най-трудния период от живота ми. Бях излязла от токсична връзка, в която той се отнася ужасно. Понесох изневери, обиди и много лъжи. Не можех да се погледна в огледалото. Не можех и да вървя напред. Чувствах се изгубена. Бях на дъното.
Но си казах, че трябва да се изправя и да се боря, че не съм слаба, че моите минуси са плюсове и мога да се науча да се обичам отново. Така и направих. Напуснах го. Напуснах и града. Исках ново място.
Исках да съм най-добрата моя версия, да преследвам мечтите си и да съм по-добра жена. Това бе моят фокус, моят стимул. Моята страст е да пиша. Знаех, че мога да постигна много, ако се постарая достатъчно. Да, не се обичах достатъчно, но бях далеч от онзи Ад.
И тогава се появи ти.
Бях несигурна. Страхувах се да съм с някого. Знаех само как представлява един вид връзка, знаех за лъжите и не исках някой да ме унищожи отново. Нямах доверие на никого.
Но ти ми показа какво е да бъдеш обичан без страх.
Ти ме обичаше ден след ден, дори и в дните, когато болката от миналото ме настигаше, когато сутрин плачех от спомена за насилието. Ти ме гледаше така, сякаш бях перфектна, и бавно започнах да се променям, започнах да виждам, че аз не съм такава, каквато той ми внуши.Ти ми показа, че съм достойна да обичам красиво, по начин, който те кара да бъдеш по-добър човек. Ти ме обичаш безрезервно. Уверяваш ме, че ми предстои много и си готов да се грижиш за мен завинаги. Никога не съм срещала човек като теб, който иска да ме откъсне от миналото и да ме накара да гледам към щастливото бъдеще с теб.
И всичко, което знам, си ти.
НАЗАД