Научих, че животът винаги ти дава втори шанс, стига да си смел и да си поискаш. Научих, че не е страшно дали ще загубиш много пари, работата си, или някой човек. По-страшно е да загубиш себе си.

Научих се да се обичам и да няма по-важен човек на света от мен.
Научих, че независимо колко много любов даваш на един човек, ако той е решил да си отиде - ще си отиде. А ако някой иска да остане до теб - той ще остане, каквото и да се случи.

Започнах да оценявам хората до мен. Единствено, когато се пръскаш на парчета, можеш да забележиш кой пръв тича към теб с метла и лопатка. Научих се да не очаквам нищо от живота, нито пък от хората. Така се разочаровам по-малко. Спрях да бъда дребнава. Към себе си и съм другите. Каквото - такова.

Започнах да я карам по-полека и да се радвам на всеки един ден от живота си. Смятам, че така трябва да се живее. Уча се да обръщам повече внимание на малките неща, защото те са най-важните. Започнах да правя единствено неща, които ме карат да се чувствам добре. Отрязах токсичните приятелства. Обграждам се и общувам само с хора, с които ми е приятно и интересно. Така вместо да се изцеждам, се зареждам още повече. Вдъхновяват ме. Дават ми муза за живот.

Осъзнах, че няма по-важно нещо от комфорта и спокойствието на душата. Стремя се да си го осигурявам непрекъснато. Вярвам, че няма случайни срещи в живота ни. Всеки е тук, за да ни научи нещо. Дали ще ни обича или ще ни разбива, резултатът винаги е градивен. Научих, че най-тежките уроци ни учат на най-важните неща. Научих се на много...и имам още много да уча...

Автор: Рада Тончева