Баба ми имаше уникалната способност да намира обяснение и концепция за всичко. Обожавах да бъда около нея, защото имаше готов отговор за всяка ситуация и винаги бях спокойна. Моралният и код беше ясен и точен, с разбираеми и логични причинно-следствени връзки. Благодарение на това успяваше да разплете всеки житейски възел.

Има моменти, в които решавам, че животът ми е прекалено сложен и тогава се сещам за нея и за съветите й. И не че нещо, ама беше преживяла две световни войни. А по отношение на опитa и в любовта – познаваше една единствена. С дядо ми бяха неразделни 65 години и в последните му часове на този свят не пусна ръката му нито за секунда. Ето какво научих от нея за мъжете:

1. Вечер не се обсъждат сериозни теми, а още по-малко спорове. Не случайно хората са казали „Утрото е по-мъдро от вечерта“.

2. Ако се чудиш дали да кажеш нещо или да замълчиш, замълчи! Никога не можеш да си вземеш думите назад, но винаги можеш да помислиш и да поговорите, когато си спокоен.

3. Когато една жена плаче, мъжът се стресира и става неадекватен. Спри да плачеш, ако искаш да говориш с него. А ако не можеш да спреш да плачеш, го помоли да ти даде минутка, за да се успокоиш. Не говори плачейки, защото няма да те чуе.

4. Това че казваш нещо, не значи, че те е чул. Това че ти отговаря „да“ или „добре“ също не означава, че те е чул. Затова, задавай отворени въпроси. Например не „Ще отидеш ли за хляб,“ а „Кога ще отидеш за хляб“

5. Когато не знаеш какво да му подариш, купи му швейцарско ножче.

6. Никога, ама никога не го унижавай пред други хора, особено пред приятелите му. Вашите неща са си ваши неща, но достойнството му си е негово. Твоя работа е да го пазиш, а не до го унищожаваш.

7. Не пропускай възможност да го похвалиш пред ваши близки. За нещо, с което те е зарадвал: подарък, жест или сутрешното кафе.

За последните две даже си има и правило в армията – критика се отправя само насаме, а похвала – пред всички.

8. Не му изяждай десерта и пържените картофки. Поръчай си твои.

9. Ако си вкъщи, когато се прибере от работа, командировка, спорт, дори и разходка, обезателно го посрещни на вратата.

10. И накрая, най-важното: Никога, ама никога не го занимавай и ангажирай, когато е гладен. Единственото изключение от това правило е, ако му носиш храна или си готова да му приготвиш.

Всичко се крие в способността ни да приемаме с цялото си сърце човека до себе си  като различен индивид. Най-трудната част от тази задача е да не проектираме своите чувства, действия и разбирания върху нищо не подозиращия си патньор. В природата ни е заложено да се доверяваме на тези, които уважават личното ни пространство и да се дистанцираме, когато усещаме натиск и недоволство. Не е нищо сложно, но действа безотказно.

НАЗАД