Отворено писмо към всички, които ме питат кога (най-накрая) ще се омъжа

Писнало ти е да те питат кога ще се омъжиш? Не си единствена!

„Аз и моят приятел имаме връзка от почти 6 години. През по-голямата част от връзката ни сме живели заедно, пътували сме заедно из целия свят и правим „досадни“ неща като това да си завършваме изреченията. Неговото семейство е и мое семейство, а моето семейство е и негово семейство. И двамата сме към края на 20-те ни години, работим това, за което винаги сме мечтали, и делим общ дом с една непокорна бяла писана, която обича да се свива на топка в краката ни (или в лицата ни) всяка вечер, когато си легнем да спим. Връзката ни става все по-силна и по-силна с всяка изминала година и всяко предизвикателство ни е прави по-сплотени.

И освен това не искаме да се женим. Просто го приемете, по дяволите!

Израснала съм в град, където се предполага, че животът ти трябва да протече така: завършваш гимназия, отиваш в колеж, срещаш приятеля си в колежа, завършваш, омъжваш се за гаджето от колежа. И после заживели щастливо може би?

Този сценарий никога не е била за мен. В него няма нищо лошо, просто не е за мен. Въпреки това, с напредване на времето, празното място на безимения ми пръст предизвиква все повече внимание сред хората, за които явно церемонията е по-важна, отколкото е за самите нас. На празници, сватби и дори в приятелска компания постоянно чуваме варианти на един и същ досаден и неловък въпрос – "Кога ще се жените?"

Да, знам, има и значително по-обидни въпроси, които могат да ти зададат. Но този става особено досаден, след като си го чула за... не знам, стотен път? Почти винаги го задават хора, които ни обичат и искат само най-доброто за нас, но задавайки го те ни намекват, че бракът е именно най-доброто за нас двамата. А не е. Ние не сме против брака, но се чувстваме добре във връзката си такава, каквато е.

Обществото принуждава много хора да сключат брак, защото се смята, че той е логичната стъпка в определен момент от връзката. И много от тези хора минават под венчилото, въпреки че не са финансово (или дори по-лошо – емоционално) подготвени. Освен това съществува представата, че една връзка не е пълноценна, ако не завърши с брак, което е просто една голяма глупост.

Защо не ни питате кое е следващото място, което мислим да посетим, защо не ни питате как върви на работа, защо не ни питате за онзи път, в който се загубихме в парка на Северна Калифорния и трябваше да прекараме там цялата нощ. Питайте ни дали сме щастливи. Питайте ни, ако щете, за котката ни, но моля ви – не ни питайте кога ще се женим. Защото това не е най-важното!

Желанието да се ожените не означава задължително, че имате здрава връзка. Да имаш здрава връзка означава да сте на една и съща вълна по едно и също време. Няма значение каква ще е тази вълна. За нас тя означава да изпробваме нови неща заедно, да споделяме мечтите и плановете си с другия, да си вземем любимата храна от любимия ресторант, докато се „оплакваме“ колко скучни можем да сме понякога, означава да се върнем в апартамента ни след тежък ден и да открием утеха в общия ни дом. Не искаме да похарчим парите си нито за сватба, нито за диамантен пръстен, който не искам и никога няма да нося. Засега искаме да харчим парите си за изживявания, които ще помним цял живот. Това означава ли, че никога няма да се оженим? Не знам, и в момента не ми пука – може и да се оженим един ден, може и да не го направим.

Сега сме фокусирани върху кариерите си, върху плановете ни да пътуваме и да видим света, върху това да правим грешки и да се учим от тях, от това заедно да празнуваме успеха и заедно да превъзмогнем провалите. Фокусирани сме върху това да се обичаме. Нима женените двойки не си обещават точно това? Да се обичат и подкрепят в радост и тъга, в болест и здраве... безпрекословно и винаги? Какво значение дали сме подписали документ, който ще ни каже това, което вече знаем – че сме свързани и отдадени един на друг през цялото време. Ако за нас това, което имаме, е напълно достатъчно, то трябва да е достатъчно и за хората, които ни обичат.“

Хилъри Уайт

НАЗАД