Скъпо, „може би“,
Пропуснах ли нещо?
Всички онези летни месеци заедно, когато миризмата на хлор и слънчево защитният крем бяха моя парфюм. Част от живота ми, в която дъждовният ден означаваше да седим с теб у дома, да се смеем, докато играем карти и мислим къде ще изпием следващата ни бира. Само ние, които използвахме думата „приятели“, за да опишем отношения, които бяха повече от това.
Аз постоянно говорих за мечтите и големите ми планове, как искам да съм навсякъде, но не и тук. Ти винаги се усмихваше и ми се смееше, или ми казваше, че мога да направя всичко, което поискам. Понякога ми се искаше да ми кажеш, че пропускам най-голямото приключение, онова, което седеше пред мен.
Но аз осъзнах какъв живот искаше ти, какво все още искаш. Твоята мечта е къща в малко градче, което обичаш, време , прекарано с любими хора, пица в тихи заведения, срещу шумни клубове. Завиждам ти за любовта, която изпитваш към мястото, откъдето дойдохме и двамата, че знаеш какво искаш. Винаги съм била твоята противоположност, но ти знаеше това.
Ще излъжа, ако кажа, че не исках да споделя мечтата ти. Голяма част от мен желаеше точно това, все още го иска. Винаги съм мислила, че имам време. Всяка приятелка, която имаше, всяка връзка, за която ми разказваше, не бяха по-добри от мен. Знаех, че няма да са завинаги. Аз трябваше да съм. Един ден щях да хо осъзная и да видя какво съм изпускала.
Иии бум… Заживели дълго и щастливо…
Но животът не работи така. Времето не спира и никой не те чака вечно. Само защото аз можех да спра да тичам, не означава, че трябва, и само защото не исках да се влюбваш в друг, която да остане, не означаваше, че ще го направиш. Мисля, че си дължим обяснение един на друг за дългото ни мълчание. Всяко намигане и всяка загадъчна усмивка в баровете.
Сега животите ни не се пресичат, както преди. Аз живея в единия край на страната, а ти в другия. Но трябва да знаеш, че винаги съм те обичала и още е така. Чух, че имаш приятелка, която те кара да мислиш за бъдещето, която ти показва, че мечтите ти могат да се сбъднат.
Мисля, че намирам утеха в това, че има някоя, с която да прекараш един страхотен живот. Живот, който винаги си искал силно. Боли, че не аз ще съм тази, която ще държи ръцете ти винаги, но понякога не ние решаваме съдбата си, а някой друг. Може би така е било писано.
Надявам се, че знаеш колко съм щастлива, че бях твоето „Може би“, твоя приятелка. Аз ще продължа да преследват нещата, които ме правят щастлива, а ти ще продължиш да правиш света около теб по-красив, Благодаря ти, че ми показа как изглежда любовта.
Дори и винаги да е било едно „може би“.
НАЗАД