Споделяме ви едно много истинско писмо на баща до неговия син. Думите му ни трогнаха и сме сигурни, че ще докоснат и вас.
„Скъпи Джак
Онзи ден ни каза нещо, което сякаш разби сърцата ни на парчета. Мама седна с теб в стаята ти и те попита как се чувстваш, а ти отговори „тъжен“ и каза, че не искаш да ходиш на училище. Тя продължи да те разпитва и ти отвърна с думата „странен“. Тогава тя ти помогна да намериш повече думи – „Камионът Матър“. Каза, че се чувстваш странен като Матър от филмчето „Колите“. Тогава направи нещо, което почти никога не правиш – състави пълно изречение – „Децата ми се подиграват.“
Моменти като този ни натъжават, защото и ти си тъжен. Те ни ядосват, защото хората би трябвало да бъдат по-добри едни към други. Но такива моменти също ни обнадеждават, защото заради тях използва думите си по такъв специален начин и ни позволи да надникнем към онова, което се случва в душата ти. За това копнеем най-много, сине. Да знаем какво се случва дълбоко в душата ти. И сега, когато знаем, че те боли, отново се връщаме на въпроса за тъгата.
Мисля, че знам защо се чувстваш странен.
Защото в главата ти постоянно вървят различни филми, а ти не можеш да ги спреш. Ти рецитираш първите реплики от „Колите 2“, после преминаваш към някой друг филм за коли. Постоянно чуваме гласа на Оуен Уилсън. Слушаме как Weezer пеят онази своя стара песен - “You might Think I’m Foolish”, само че изпълнението не е тяхно, а твое. Докато пътувахме към Портланд миналия месец, мисля, че ни изрецитира цял филм.
Има си дума за това – скриптиране. Много от хората с аутизъм го правят. И в това няма нищо лошо. Наистина. Защото, когато си преправяш гласа като героите, които цитираш, ни караш да се усмихваме.
Но знам, че понякога скриптирането те вкарва в неприятни ситуации, защото не всички те познават и не всички го харесват. Понякога се дразнят. Понякога се смеят. Те не разбират как тези предсказуеми филмови цитати успяват да те успокоят в такъв страшен и непредсказуем свят. Те просто си мислят, че си говориш сам, а не могат да разберат какво казваш.
Те не те познават.
Те не знаят колко внимателен си с по-малките деца. Не са те виждали как носиш кърпичка на момиче, което плаче. Не знаят колко много те боли, когато и братчето ти го боли, не са виждали широката ти усмивка, когато някой от семейството се върне след няколко дни отсъствие. Не знаят, че обичаш да танцуваш. И не са виждали как разнасяш електрическата солница в случай, че ни потрябва при готвене.
Не, те не те познават.
Но ще ти кажа нещо – много хора наистина те познават. И според тези хора ти си едно от най-прекрасните 11-годишни деца. Сърцето ти е благородно, усмивката ти е заразителна, а имитациите ти на Тимон и Пумба са просто жестоки! Работиш много върху комуникацията си с нас. Знам, че не ти е лесно, но никога не се отказваш.
Знаеш ли какво се случва, когато ни допуснеш в света си, както направи в петък? Ти ставаш по-силен. Знам, че може да ти звучи глупаво, но наистина е така. Когато ни кажеш, че си тъжен, вече няма нужда да си тъжен сам. Позволи ни да се приближим, да те прегърнем, да поплачем с теб, да ти помогнем да носиш тежкия товар на емоциите, които сякаш те притискат към земята. И нека ти напомня колко ценен си за нас. Нито припадъците, нито скриптирането, нито децата, които се смеят, могат да променят обичта ни към теб. Ти си нашият син. Нашата радост.
Иска ми се да ти кажа, че животът ще стане по-лесен, когато пораснеш. Но не мога. Порастването е свързано с по-тежки сутрини, по-злобни деца и повече следобеди, в които главата ще те боли от непрестанните и необясними писъци на малкото ти братче. Не мога да те предпазя от всичко, което би те натъжило, но мога да ти обещая, че никога няма да ти се наложи да плачеш сам. Ще преминем през всичко заедно и ще оцелеем, защото това правят семействата. Те се държат заедно, те пускат саундтрака на „Колите 2“ и танцуват в хола, докато смехът отново се върне на лицето ти.
Днес, когато навършваш 11, искам да те помоля да ни допускаш по-често. За нас е привилегия да споделим радостните моменти и да ти помогнем в трудните.
Честит рожден ден, сине. Гордея се с теб. Всички се гордем.
Татко.“
НАЗАД