Мога да се сетя за 2 момента, в които съм се запознавала с някого и веднага съм разбирала, че той ще изиграе важна роля в живота ми. И в двата случая не мислех, че съм срещнала Единствения, но имах някакво усещане, че тези хора ще са около мен и ще е важно.
Първият път бях на 18 години и излизах с момчето 2 години. Той бе по-голям от мен с 1. С него беше сериозно. Чувствах се щастлива. Връзката ни беше силна до раздялата ни. И двамата бяхме на различни етапи в кариерата ни, в личното ни и духовно пътуване. Аз бях съкрушена, но осъзнах, че е трябвало да се случи по този начин. Спомням си онази връзка и как израснах.
Вторият път нещата не минаха толкова гладко.
През годините имах някакви връзки. Плавах по течението. Имах регистрации в различни приложения за срещи. Запознах се с няколко много сладки момчета, но най-голямо впечатление ми направи един мъж, когото срещнах, докато работеше по една опера с местна компания. Имах предчувствие.
Един ден се пошегувах по време на репетиция и той ми прати съобщение. Останахме след това. Говорихме и пихме, а останалото е история. След като още няколко пъти прекарахме часове заедно, започнахме темата „Бивши“.
Наскоро той се бе разделил с дългогодишна приятелка, а нещата не приключили добре. Той беше започнал да се възстановява, да си връща самочувствието. Не бе готов за връзка. Аз също бях приключила връзка и се намирахме в едно и също положение. Просто аз не бях приела толкова сериозно отношенията ни с онова момче. С този мъж говорихме много честно, с уважение и откровено за желанията и мечтите ни. Решихме да започнем връзка, но да правим малки стъпки. Нямахме очаквания. Решихме да сме необвързани, но заедно.
Забавлявахме се няколко месеца. Гледахме сериали, готвихме и разговаряхме на различни теми. Той бе мил и ме уважаваше, подкрепяше ме. Бяхме неразделни. Когато не можехме да се видим, го правехме чрез видео разговори.
През цялото време се опитвах да нямам очаквания, защото той искаше да се прибере след известно време у дома, което бе далеч. Имах чувството, че инвестирах време и енергия в човек, който нямаше да го направи. Осъзнах, че той сигурно не вижда бъдеще с мен.
Казах си, че трябва да рискувам, да се наслаждавам на времето си с него. Нали 20-те са за това! Но се запитах как се чувствам. Открих много за това какво искам и как го искам.
Осъзнах, че не искам да имам такива отношения. Знаех, че давам парченца от себе си и от любовта си. Проблемът бе, че исках същото обратно. Научих се как да кажа, когато искам повече.
Научих, че няма идеално време да сгрешиш. Понякога нуждите и мечтите ни се различават с тези на половинката ни. Понякога нещата не трябва да се случват. Разбрах, че е нормално някои връзки да не продължават.
Научих, че искам такъв мъж. Мъж, който говори спокойно с мен и иска да чуе мнението ми. Все още ме е грижа за него, но ние нямахме вина, че се случи така. Боли да приключим „връзката“ си по подобен начин, но съм горда, че направих необходимата крачка, защото знаех какво искам и от какво се нуждая.
Успях да разбера какво желая аз, какво искам да получа в живота си на жена и как да го получа, ако мъжът до ме е правилен. Не ми бе ясно, но сега го знам. Тези 2 връзки ми го показаха.
НАЗАД