„Аз съм различна и това си личи веднага щом ме видиш.
Аз съм безразсъдно красива и неукротима. Сърцето ми е разтворено за света, не само защото вярвам на света, а защото вярвам на себе си, вярвам в силата, с която краката ми стъпват на земята, вярвам в способността ми да маневрирам през радостите и тъгите на всеки ден.
Аз вървя горда, по-горда от кипарис, защото се чувствам като у дома си в собствената си кожа – самоувереността ми е скрита дълбоко, във всяка извивка, във всеки прешлен на гръбнака ми.
Моето самочувствие не се базира на нещо външно – на пари, на парче хартия, на къща, на кола, на чуждото одобрение, на диамантен пръстен или на кариерен успех.
Моят най-голям успех се крие в хората, чиито сърца съм докоснала.
Аз да танцувам салса боса на тревата, с целуната от слънцето кожа, с зачервени страни – позволявам на музиката да се докосне до душата ми, да запърха в мен като десетки светулки, опиянени от лунната светлина.
Аз не се страхувам да ти кажа, че съм красива, защото съм се постарала да бъда това, което съм, да се чувствам уютно в кожата си.
Няма да се огъна, за да се нагодя към чуждите комплекси, аз оставам горда и само нежно ще ти напомня – защо да прекланям глава пред теб?
Навсякъде влизам с гордо вдигната глава, защото знам, че на този свят има място и за мен.
На света показвам и сълзите, и смеха си, без да се срамувам.
Знам, че не мога да премахна всичката болка в този свят, но се опитвам да премахна поне частица.
Аз съм различна и не се страхувам да обичам, преди ти да си готов за това.
Аз не се страхувам да се движа по-бързо или по-бавно от чуждите очаквания.
Аз вървя с мое темпо.
Аз се радвам на първия повей на вечерния бриз, аз се усмихвам на мъжа с зелената шапка, когото подминавам, седнала в таксито.
Аз съм безстрашно отворена към света, защото какъв е смисълът да живеем, ако не обичаме?
Аз съм тук, за да обичам. И ще обичам.
Аз съм различна и отказвам да бъда жертва. Когато виждам, че нещата не са както трябва, аз не се страхувам да си тръгна с достойнство, така както съм дошла.
Аз знам предела си. Знам, че думата „не“ показва, че цениш себе си, а всеки, който пристъпи „не“-то, е просто недостоен.
А аз съм достойна, скъпи!
Аз съм съвсем истинска, неподправена, автентична и мога веднага да прозра лъжите, с които ме залъгваш.
Аз пиша собствените си правила.
Моето състояние на покой е движението, танцът, морето.
Аз пия морето за закуска и целувам червените пясъци на пустинята за обяд.
Не заключвам свободата си в клетка.
Аз танцувам през необятния живот.
Аз съм различна и това си личи веднага щом ме видиш."
Джейн Робинсън
НАЗАД