Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, при него дошъл воин, известен с пълната си липса на скрупули. Воинът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противникът му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив воин никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, говорил лоши думи дори за предците му. С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният воин се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий остава подаръкът?
- На този, който го е донесъл. – отговорил един от учениците.
- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят. – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
НАЗАД