Събудих се пет минути по-рано от обикновено, направих си лате и със замъглен поглед наблюдавах обърканите птици, които не знаеха по кой път да поемат, за да се спасят. Приличаха на мен. Зимата беше близо, а аз имах рожден ден. Тихо отпивах от кафето си и не знаех дали съм щастлива или по-скоро чувствам тъга. Крушката в банята не работеше от седмица, а нощните черешови вани взимах на лунна светлина. По всяко време можех да се обадя на техник, който в замяна на няколко лева би върнал светлината в живота ми, но фактът, че нямах до себе си някой, който да го направи от обич, ме убиваше… Исках да обичам, пазех толкова чувства в себе си заключени и често хората в живота ми ме виждаха като лесна жена, която нощем не заключва спалнята си, аз бях просто човек без посока, също като птиците, но аз успявах да прикривам кривата траектория, която оставях след себе си. 
   
 21 съобщения, искаше ми да се равняваха на възрастта ми, но уви, желаеха ми здраве, късмет и любов. Сърцето ми се разбиваше всеки път, в който някой кажеше: “И много любов, за да придаде значение на всичко това.” Взех писмата от пощенската кутия до входната врата, картички от Шотландия и Германия, усмихнах се, но ги върнах в плика и се опитвах да забравя как се събуждам сама на рождения си ден. Секунда преди да се прибера в апартамента си, някой хвана ръката ми със страшна сила, причини ми болка. Тя стоеше там, треперейки, личеше си колко голяма част от нея си беше отишла при раздялата. Очите й бяха червени, а страните - мокри, познавах тази болест и можех да я диагностицирам още щом я видях - сърцето й бе разбито.
 
- Къде е той? Знам, че е при теб! – високата манекенка, заради която Тодор ме беше оставил, стоеше на прага ми и ме гледаше с омраза… на рождения ми ден. 
- Не е тук. Какво е станало?
- Не ме лъжи, още имам достъп до банковата му сметка и видях, че е похарчил 7 000лв. в любимия ти марков магазин. Само ти пазаруваш от там, бабке! Къде е?
- Не е тук. – бързо влязох в апартамента си, разстроена и с треперещи ръце. Не знам дали повече ме заболя от думите „стара и баба” или от факта, че Тодор имаше нова жена, отново…
 
След час надникнах през шпионката, беше си тръгнала, но на нейно място стоеше красива чанта с бележка, която не успявах да прочета. Красива черна рокля, опакована с дъбова хартия и бележка на френски: Носи това довечера. Нямаше никакво съмнение, новата жена на Тодор бях аз… 

Останалите части на "Спатии и сълзи" може да намерите тук.
 
Назад НАЗАД