Спатии и сълзи - Част 7-ма

 

- Стефани, тук съм, отвори ми.

- Благодаря ти, че дойде. Знам, че утре е сватбата и трябва да се наспиш, да се приготвиш, но наистина не съм добра с децата, а той е толкова мъничък и отказва да ми говори.

- Не се тревожи, почини си, а аз ще се оправя с него. Къде е?

- В другата стая.

Кълна се, че това беше едно от най-чаровните деца, които някога бях виждала, ако поне част от него приличаше на баща му, то разбирам в какво се беше влюбила Стефани.

- Здравей, как се казваш? Аз съм тук, за да си играем.

- Ко-це.

- Здравей, Коце, на какво ти се играе?

- На камиончета. 

- Извади ги, а аз ще поговоря с леля Стефани и идвам да ги подкарваме. 

- Дубе.

- Стеф, детето е страхотно и с удоволствие ще ти помогна, но имаме друг проблем. Челси има двойна среща тази вечер и в 21:00ч. трябва да съм у тях, за да обясня на единия младеж, защо „сестра ми” не си е вкъщи. 

- Не мога да се оправя с малкия сама, моля те, остани.

- Добре, имам идея. Точно в 21:00ч. ще се обадя на Челси.

- Нали не е вкъщи?

- Просто слушай, ще й се обадя и ще се включи телефонния секретар. Мъж №1 вече ще е вътре и с малко късмет ще го чуе. 

- Супер, дано да се получи. 9 без 2 минути е, по-добре грабвай слушалката.

- Здравей, Челси, аз съм, Мария, отново ми приглуша и трябваше да изляза, знаеш, да се поразходя, така винаги ми минава. Много съжалявам, че не успях да дочакам страхотния мъж, за когото ми говореше, май се казваше Иван? Надявам се да е решил да те почака, докато се върнеш от лекаря. Надявам се да имаш една страхотна нощ!

Няколко часа по-късно виждах малки цветни камиони навсякъде, но за радост, малкият спеше, а аз бях на път към дома. Невероятно вечер, приключила с още по-невероятно съобщение:

- Не знам какво си казала на Иван, но е стоял тук през цялото време, чакал ме е цели 3 часа. Благодаря ти и съжалявам, че развалих вечерта ти. Няма да се повтори, защото вече избрах – мъжът, който може да ме чака с часове. Ще се видим утре на сватбата, почини си!