Всички имаме известни очаквания за децата си – като например да се държат възпитано в обществото, да спазват правилата в дома и да покриват средните изисквания в училище. Това е нещо, което има смисъл и кара децата ни да се превърнат в отговорни възрастни.
Но ако нашите очаквания са базирани на нашите лични желания за това какви ще станат като пораснат и не се взима предвид какво е самото дете, това може да доведе до сериозно нещастие, стрес и дори здравословни проблеми в дома ни.
Започва се с коментари като „Сигурна съм, че ще бъде отличник в училище“. Или „Ще бъде добра спортистка – като всички в нашето семейство“. Или „Разбира се, че няма да бъде художник – от това не се печелят пари!“. Или „Университетът не e по избор – и се надявам да знае това отсега“. И по този начин поставяме в пагубен кръговрат както детето си, така и нас самите.
Проблемът с очакванията на родителите:
Всички искаме най-доброто за децата си. Но защо си мислим, че ние родителите знаем какво е то, а децата ни – не? Ами ако детето ви намира върховно удоволствие в средно платена работа в област, която обожава и я предпочита пред позиция, на която ще има по-висока заплата, но и по-голям стрес в сектор, който ненавижда? Ами ако детето ви мрази движението, но намира шахът или видеоигрите за чудесен начин да си почине и да прекара време насаме със себе си?
Ами ако детето ви е интроверт, а вие сте се надявали на общително и отворено към света хлапе? Трябва ли да се опитате да го превърнете в екстроверт или трябва да го приемете такова, каквото е и да го насочвате през изпитанията на живота, които екстровертния свят поднася на интровертите? Ами ако синът ви иска да танцува балет или дъщеря ви иска да тренира футбол? Можете ли да приемете детето си заедно с интересите му, макар и да са различни от вашите?
Ако отговорът ви е „Със сигурност не“, ви предизвиквам да помислите отново. Когато поставяме собствените си очаквания върху децата ни и те не ги оправдават, те се чувстват сякаш са се провалили. Те могат да видят разочарованието ни или се ядосват затова, че не ги приемаме такива, каквито са. Нищо от това не води до щастие и здраве в семейството, нито до добре приспособени и успешни деца.
Когато стажувах в юношеското отделение за психично здраве към болницата, децата често признаваха, че тяхната най-голяма болка е да виждат разочарованието в очите на родителите си. Причината за него не бе това, че са направили нещо ужасно, а това, че детето не е станало такова, каквото родителите му са очаквали: младото момче, което обичаше театъра, но татко му искаше да бъде спортист или родителят, който бе завършил престижен университет, но средният успех на детето му бе Добър (4). Болката, която тези деца изпитваха, бе ужасяваща. Родителите им имаха добри намерения, но несъзнателно нараняваха децата си.
Какво трябва да правите вместо това:
Искате мирен дом и щастливи и успешни деца? Помислете за намаляване на очакванията, които се отнасят до вас, а не до децата ви. Изисквайте уважително поведение, поставете разумен вечерен час и други семейни основи и позволете на детето си само да избере какво иска да прави с живота си. Припомняйте си собствената си младост – едва ли пътят е бил прав, безпрепятствен и директно водещ към успеха и щастието. Оставете децата си сами да направят избора.
Когато поставяме собствените си надежди и мечти върху децата ни, ние ги натоварваме със своите нужди, вместо да се вслушваме в техните.
Принуждаваме ги да станат такива, каквито може би не искат да бъдат, а това може да доведе до нещастие, тревожност, а често и депресия. Наистина ли искаме да причиняваме това на децата си? Никога не съм срещала родител, който би отговорил с "да", но много родители просто не знаят как да правят нещата по различен начин.
Така че следващият път, когато сте на път да изразите очакване за децата ви, което всъщност се отнася за вас, а не за тях, спрете за минутка и си помислете добре. Наистина ли искате да намекнете на детето си, че не го приемате такова, каквото е, заедно с нещата, които обича да прави? Ако не, стиснете зъби и се вслушайте в това, което детето ви ви казва.
НАЗАД