По някаква причина, хората доста страстно коментират решенията на родителите дали да спят заедно с децата си. Когато споменах, че понякога дъщеря ми спи при мен, някои родители, непознати, роднини и приятели, ме погледнаха все едно нарушавам една от 10-те Божи заповеди и макар и да не съм религиозна, знам, че „Не спи в едно легло с детето си!“ не е една от тях, но може би съм пропуснала нещо. Никога не съм чела Библията. Всичко е възможно.
На всички, които съдят, подхождат със снизхождение и самодоволни усмивки, ще кажа - какво ви засяга? Защо е цялата врява около това, че 4-годишното ми хлапе ляга в леглото до майка си? Ще настъпи краят на света ли? Тя ще стане зло чудовище от прегръдките на майка си? Вашият живот повлиян ли е от моя избор?
Снизходително не.
Дъщеря ми и аз спим в едно легло от време на време, тъй като тя започна да се страхува от тъмното в чисто новата си стая в чисто новия ни дом, в който живеем двете. Дъщеря ми и аз спим заедно, защото си липсваме една на друга, когато тя остава с баща си. Татко й и аз сме в процес на развод и делим попечителството. Понякога просто ми липсва бебенцето ми и виждам колко бързо расте - независимо дали го искам или не. Понякога ми липсва времето, в което тя сучеше й спеше само върху мен, нейната майка.
Сънят не е просто успокояващ за децата, а и за нас самите. Помислете си колко страхотно се чувствате след дългия изтощителен ден, но ето ви, в меки чаршафи, сгушени с чаша вино и разлиствайки хубава книга или гледайки приятно шоу. Мястото, на което спите, е мястото, на което се отпускате. Мястото, на което децата ви спят, е мястото, на което се отпускате. Комбинирайте тези два елемента и ще получите страхотно местенце, на което да се сгушите и да да си почивате заедно.
В „старите времена“, хората са спели заедно за топлина и не е било необичайно децата да спят при родителите си. В наши дни, новото поколение родители изглежда разединено: някои са яростни противници на спането в едно легло, а други горещо подкрепят тази практика. Независимо от коя страна на оградата сте, това, което искам да попитам е: защо някой го интересува как спят другите родители?
Ако не искате детето ви да спи при вас, не му позволявайте, но не давам и пукната пара за вашето мнение по отношение на моето дете!
Не извъртайте очи и не ми казвайте, че никога няма да успея да отуча детето си от този навик.
Наистина ли мислите, че дъщеря ми и съпругът й ще се сгушват до мен в леглото?!
Наистина ли си представяте, че дъщеря ми ще иска да се гушка с мен, след като цикълът й дойде за първи път? Ще бъда късметлийка, ако изобщо ми говори тогава.
Макар и да е наложително да възпитавате децата си, все пак те са деца само за кратко. А и нека не отричаме - всички деца са зависими. Те се нуждаят от родителите си и като бебета, и като деца. Те се нуждаят от грижи и така е редно. След време те ще отраснат независими, ако си вършим работата добре и няма да се нуждаят от нас. Но дотогава, те ще се нуждаят от нас и някои ще ни търсят повече през нощта от други. Понякога пък имам нужда да се сгуша в дъщеря си повече, отколкото тя в мен. Реалността е: децата ни се нуждаят от нас и ако искат да спят при нас, ние задоволяваме техните нужди, което е именно основната ни задача като родители!
Някои хора изпитват необходимост да притискат децата си да пораснат бързо и ги принуждават да станат независими, вместо да го направят, когато дедето е готово. За мен това да удовлетворя желанието на дъщеря си (когато го намирам за уместно) да се присъедини към мен през нощта, е начинът, по който я карам да чувства подкрепа и безопасност, така че да се чувства уверена сама да стане независима, а не да я притискам. И сега дъщеря ми е независима, силна и надеждно прикрепена към мен. Бих казала, че съм намерила златната среда - а вие?
И още нещо важно - на мен не ми пука дали децата ви спят с вас или не. Не ми пука дали спят в легло, в бебешко квадратче или където и да е другаде. Това, което правите в дома си, е ваша работа и стига да не наранява детето ви, правете го спокойно! Въпреки това въздържайте се от извъртането на очи, коментарите и презрителните погледи, когато стане дума за начина, по който аз отглеждам детето си в собствения ми дом. Независимо дали ме познавате или не, вашето мнение не е необходимо, освен ако не съм го поискала.
Така че ме извинете, но ако това детето ми да спи до мен е престъпление, то аз съм виновна, но някак си усмихнатото лице на дъщеря ми, когато й кажа, че тази вечер е специална и ще спи при мама, ми говори друго.
Съжалявам, но не съжалявам.
НАЗАД