На всеки 50-100 млн. години около 95% от всички живи организми на планетата умират и тяхното място бива заемано от други видове. Позовавайки се на тази теория, някои експерти твърдят, че няма смисъл да спасяваме застрашените видове, тъй като по този начин нарушаваме естествения ход на природата.
Въпреки че това твърдение звучи много жестоко, учените дават няколко причини за тази своя теза:
Естественият подбор
Изчезването на едни видове е естествен процес, който винаги съпътства еволюцията. По този начин природата прочиства видовете, които не могат да се адаптират добре към средата, и накрая остават само най-силните. Биологът Робърт Пайрън защитава тази теза. Той вярва, че цялата идея, че има застрашени видове е много погрешна, тъй като почти всички видове изчезват рано или късно.
Има безспорни факти, че ние, хората, ускоряваме изчезването на някои видове, но Пайрън казва, че това е напълно естествено – ние сме част от екосистемата на планетата и нашите действия са естествени, твърди той. Пайрън казва, че нашите опити да спасим застрашените видове, са просто начин да смекчим вината, която изпитваме.
Промените в екосистемата
Чрез опитите ни да възстановим баланса, ние всъщност правим големи промени в екосистемата. Най-добрият пример за това е експериментът с връщането на вълците в парка Йелоустоун. След като хората заселват нови глутници вълци на това място, спада популацията на елени и лосове. Вследствие на което се увеличава броят на трепетликите и тополите, което пък води до увеличаване на популацията на бобри.
Освен това учените са забелязали и други последици:
- Само 2 години след като вълците се завръщат в парка, броят на койотите намалява двойно.
- Лисиците, които са естествени съперници на койотите, се увеличили, а лисиците се хранят с малки гризачи, които пък ядат корени, листа, ядки и други растения – това води до значителни промени в местната флора.
Този експеримент показва, че нашата намеса не е еднозначна – чрез спасяването на един вид ние вредим на друг.
По време на културната революция в Китай се случва нещо подобно. За да увеличи реколтата, правителството нарежда масовото избиване на врабчета. По време на първата година реколтата наистина се увеличила, но на следващата година броят на гъсениците и скакалците се бил увеличил, което довело до намаляване на реколтата и глад в страната.
Цената за спасяването на застрашените видове
Цената за спасяването на застрашените видове варира в различните държави. Според някои изчисления годишно се харчат около 50 млрд. долара за целта. Тези пари се харчат за организации, за резервати, за законови подобрения и за борба срещу бракониерите.
Например във Флорида местните власти харчат по 50-100 млн. всяка година за спасяването на застрашените пуми, но въпреки усилията им, броят на тези животни е нараснал незначително. Някои се питат дали има смисъл да се харчат толкова пари за животни, които явно не могат да бъдат спасени.
Експертите обаче казват, че ако днес не харчим достатъчно пари за спасяването на застрашени видове, това ще ни струва много по-скъпо в бъдеще. Например ако пчелите изчезнат или намалеят, това ще доведе до световен глад, а храната ще бъде много по-скъпа. Ако пък изчезнат лешоядите, ще се увеличат случаите на бяс, което ще доведе до повече медицински разходи. Затова някои видове са толкова важни.
Липсата на генетично разнообразие
Липсата на генетично разнообразие в един вид може да доведе до ужасни последици. Това може да бъде видяно и на практика при хората. В продължение на векове браковете между близки роднини при династията на Хабсбургите са нещо обичайно, заради което генетичните мутации стават много по-чести и вероятни. От един такъв брак се ражда Карлос II (баща му е вуйчо на майка му), който имал много физически недъзи и забавено умствено развитие. Той дори не можел да дъвче храната си сам.
Същото се случва и с животните. Един от най-ярките примери е тигърът Кени, който живее в резерват в САЩ. На животното беше поставена диагнозата Синдром на Даун, а родителите му са брат и сестра.
Нездравословно привързване към хората
Основният начин да опазим застрашените видове е чрез размножаване в плен. Животните се държат в резервати, докато броят им стане достатъчно голям за да бъдат пуснати в дивата природа.
На тези места има строги изисквания, например при размножаването на кондорите хората използват специални кукли, които приличат на възрастни кондори, защото не искат младите птици да се привържат към хората и да ги мислят за свои родители. Въпреки всички взети мерки, птиците, отгледани в плен, често проявявали нетипичен интерес към хората и не се страхували от тях, което означава, че резерватите завинаги променят поведението на животните, отгледани в тях.
Етичния проблем със зоологическите градини и резерватите
За да се повиши популацията на един застрашен вид, трябва да се изберат няколко животни, които са подходящи за размножаване. Тези животни се държат в резервати или в зоологически градини.
От това произтичат няколко проблема:
- Животните трудно си намират партньор, защото броят на потенциалните партньори е ограничен.
- Броят на размножителните периоди спада от 4-5 на 1-2 годишно.
- Почти всички животни в плен са подложени на стрес, което се отразява негативно на репродуктивната система на женските.
Затова много експерти смятат, че този начин за възстановяване на застрашените видове е вид мъчение за животните, които биха били по-щастливи на свобода.
Бонус факт:
Може и да е странно, но колкото повече хората говорят за един вид, толкова по-бързо изчезва той. Причината е, че такива популярни животни често са показвани по филми и реклами и затова хората си мислят, че не може да са застрашени. Според изчисленията всеки човек вижда повече лъвове по телевизията, отколкото са лъвовете в дивата природа.
НАЗАД