Учителя Петър Дънов е създател на единственото по рода си самобитно българско учение, следвано, ценено и тачено от последователи в над 50 държави. Според западно-европейски изследователи българският духовен Учител се разглежда като едно от най-значителните европейски културни явления на миналото столетие, а българите се назовават народа на Дънов.
Не случайно в националната класация Великите българи Учителя Петър Дънов е на второ място след Апостола.
Петър Дънов произхожда от род на български възрожденци. Ражда се на 11 юли 1864 г. в с. Николаевка, край Варна, завършва теология и медицина в Бостънския университет. Завръща се в България и публикува първата си книга „Науката и възпитанието". През 1897 г. със свои съмишленици основава във Варна Общество за повдигане религиозния дух на българский народ, прераснало през следващите години в Общество Бяло Братство. В продължение на 40 години той извършва колосална проповедническа дейност в цялата страна и най-вече в град София. През 1914 г. Петър Дънов изнася първата си публична беседа на ул. Опълченска № 66, по-късно основава селището Изгрев, където с хиляди свои последователи създава единствения в българската история модел за съвместен братски живот.
Завършва земния си път на 27 декември 1944 г. в София. Тялото му е положено в градина на Изгрева, превърнала се в място за поклонение на хора от цял свят и обявено за паметник на културата.
Културното и духовно наследство, оставени от Учителя е сред най-значимите в България: повече от 5000 лекции, 150 произведения авторска музика и танцът Паневритмия, превърнал се във визитна картичка на България в целия свят.
В националната кампания на БНТ Великите българи през 2007 г. Учителят беше избран за втори, след Апостола.
Отзвукът отвъд граница от учението на Петър Дънов започва още през 30-те години на XX век. Първоначално е насочен към Франция, Русия и Прибалтика, по-късно се разпространява в Канада, САЩ, Англия, Германия, Испания, Швейцария, Конго, Индия, Австралия, Бразилия, Япония и други.
Днес Петър Дънов е най-издаваният и превеждан български автор, а песните и молитвите, които е дал се изпълняват на чист български език от хиляди хора по целия свят.
1.При любовта между двама души единият е активен, а другият - пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.
2. Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече.
3. Къде е Небето? Небето е на Земята. От вас зависи да живеете едновременно на Небето и на Земята.
4. В един скъпоценен камък е скрит един дух, който се учи. В едно растение, в едно животно, в един човек е затворен по един ангел, по един дух.
5. Великите истини на живота мъчно се пренасят на Земята, защото са нужни специални среди и специални методи, за да се предадат на достъпен език на хората. Един ден те ще бъдат достъпни за тях. Това ще стане, когато хората научат Законите на Светлината и влиянието й върху човешкия организъм, както и влиянието на различните цветове.
6. Като научите влиянието на светлината, ще забележите, че има часове на деня, когато Слънцето изпраща на Земята благоприятни лъчи – главно около зазоряването, докъм 10 часа и точно на обяд. Има и черни негативни лъчи. За да не попаднете под тяхното влияние, гледайте да не спите през деня, умът ви да е концентриран, буден.
7. Кислородът на мисълта, сърцето и волята прави кръвта чиста. Кръвта ни е живот. С мисълта си ние създаваме една хубава течност – Еликсира на живота.
8. Ако не изучавате нещата и не наблюдавате, ако не мислите интензивно, мозъкът ви ще изпосталее, ще започне да се разрушава. Знанието носи живот за мозъка. Чувствата носят живот за сърцето.
9. В мозъка намалява фосфорът, защото любовта е намаляла. Всичките елементи, които съществуват на физическото поле, които трябва да ги има в тялото, се подчиняват на любовта. Също и тези елементи, от които е създаден духовният и умствен свят.
10. Подреждайки около себе си, подреждаш вътре в себе си.
11. Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.
12. В Природата има Закон, според който, щом като пожелаете нещо, Господ ще ви създаде условия да го направите. А после ще съжалявате хиляди години, че сте го постигнали. Даже ако накарате другите да го извършат, престъплението е пак ваше. Понякога мислите, че може да накарате другите да извършат доброто, но това не е лесна работа.
13. Работата не е нещо физическо, тя е нещо вътрешно. Само човешкият дух работи.
14. Ние бихме били нещастни, ако се реализират всичките ни желания.
15. По-голяма сила ще добиете, ако не опитвате. Има такива неща, които ще е по-добре да не опитвате.
16. Многото ядене спъва духовния живот. Човек, колкото повече напредва, толкова по-малко се храни. Малкото ядене действа лечебно.
17. Не се интересувайте дали другите хора ви обичат, или не. Интересувайте се само от това, дали вие обичате.
18. Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.
19. За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.
20. Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
НАЗАД