Любовта е магия и тя не се случва по план. Ето защо първите срещи просто не работят. Най-вероятно баба ти и дядо ти, както и родителите ти, не са се събрали завинаги след специално организирана за целта вечеря, в която да се поопознаят. Просто са попаднали в една обща среда, виждали са се всеки ден, първо той е харесал косата й, после тя е разбрала, че разказва много забавно шеги и така пламъкът помежду им е бил факт, преди изобщо да се усетят и без да имат никакво конкретно намерение да му наливат масло.
Основно свойство на магията е, че тя не се планира. И не се очаква. Когато излизаш на първа среща с някого обаче, обикновено тайно или явно имаш един тон очаквания и надежди за това какво ще се случи. Естествено се случва нещо съвсем друго. И обикновено то не кореспондира с всичките ти фантазии за това как ще потънеш в очите му, как ще се влюбиш в ръцете му и как ще правиш най-невероятния секс в живота си след определен брой срещи, в които той се проявява като най-големия джентълмен на света.
Друго свойство на магията, наречена любов е, че тя се е случила, преди да си се усетил какво точно всъщност се случва. Дълго време не си сигурен какво изпитваш, дали другият усеща същото. Не знаеш как да подходиш, срамуваш се и се притесняваш, защото се вълнуваш и полудяваш. Мислиш за него по цял ден, страхуваш се да му пишеш, за да не е прекалено явно всичко, но не можеш да не му. Изобщо - има драма и интрига в цялото нещо.
Отивайки на организирана среща с мъж обаче, сякаш целта на комуникацията е ясна предварително. Излезли сте, за да се харесате. Или поне с тази надежда. После той малко ще те поухажва, което не е чак толкова вълнуващо, защото е някак предвидимо. Ти ще се смееш на шегите му, защото така е нормално. Но нищо от това, което се случва помежду ви, няма да напомня и грам на предварителните ти нагласи. Които, нека си признаем, са неизбежни. С него или с който и да било друг „принц“. Ето тук идва и разочарованието.
Още нещо важно. За да го харесаш истински, трябва да го видиш в естествената му среда с естественото му поведение. Как се дръжи с други хора. Как върви по коридора в офиса, когато никой не го гледа. Дори как се прозява или киха. Както и той – теб. Човек се влюбва в тези неща. Не в някакъв предварително написан сценарий, изигран успешно като за пред публика в някакъв шикозен ресторант, където иначе изобщо не би седнала, защото тайно си хапваш шкембе и предпочиташ кварталните кръчми.
Самото понятие „първа среща“ обаче предполага нещо тотално различно като преживяване. Там нормалното поведение е изключено по презумпция и всеки гледа да се представи в „най-добрата“ си светлина, тоест – не се държи нормално, а с цената на неизбежно вътрешно напрягане показва само едно, две от своите много лица.
Почват се едни разговори, които са по шаблон. Никой не говори така в реалния живот. Нещо като устно попълване на лексикон. Което в повечето случаи се оказва безсмислено, защото всеки вече е проверил подробно другия предварително във фейсбук, за да е подготвен какво го очаква.
И докато отиваш на поредната първа среща с някой, който най-вероятно няма да е на кон, ненадейно по пътя ще се сблъскаш с колежка от университета, която по случайност ще е с брат си. И ще започнете малко насилен разговор от кумова срама, защото така е любезно.
Ще се окаже обаче, че той работи в същата сграда като теб и даже те е виждал. И утре ще ти пише за обяд. И ти ще се навиеш. И нито той ще е с букет, нито ти ще си в рокля. Даже ще си малко рошава. Което няма да му попречи да се сети за косата ти, точно преди да заспи. Ще ти го признае след години. Нищо, че тайно ще си го усещала още от същата тази нощ, когато сама си се смяла на онова, което е казал на опашката за десерт в обедната почивка...
НАЗАД