Един от принципите на възпитанието в ранна детска възраст е да учите детето си да си играе с останалите, което обикновено се изразява в това да ги учите да споделят. Ако някога сте виждали три дечица в предучилищна възраст, които си играят в пясъчник, значи знаете, че дори и да има 10 играчки, те винаги ще искат една и съща и обикновено децата, които не я получават, ще изпадат в истерия.
Но може би споделянето не трябва да бъде целта на възпитанието в ранна детска възраст. Съществува ново движение, което окуражава родителите да не учат децата си да споделят и то става все по-популярно.
Не учете децата си да споделят
"Да принуждавате децата си да споделят, не ги научава на уроците, на които ние искаме", твърди доктор Лора Маркъм. "Нека се съгласим, че целта е нашите деца да станат щедри хора, които са в състояние да забележат и да отговорят на нуждите на другите". В детските учебни заведения, хлапетата се учат да посрещат своите нужди, което в този етап от живота им, включва да работят и играят с връстниците си. "Не искаме децата ни да се чувстват длъжни да прекъснат това, върху което работят, за да го дадат на другото дете, защото е поискало", добавя тя.
Според доктор Маркъм вместо да учим децата си да бъдат щедри, принудителното споделяне ги учи на:
- Ако плача достатъчно силно, ще получа това, което искам, дори и да е на някой друг.
- Родителите са отговорни за това кой какво получава и го решават произволно според каприза си и това колко драматично им се моля.
- С братчето или сестричката ми сме в постоянно състезание за нещата, които искаме. Не го/ я харесвам.
- Предполагам, че съм алчен човек, но трябва да бъда такъв, за да получавам това, което искам.
- По-добре да “играя бързо”, защото няма да имам тази вещ за дълго.
- Спечелих! Но скоро ще изгубя отново. По-добре да протестирам шумно, когато изтече реда ми, за да получа всяка възможна минута. И след това да протестирам отново, когато е ред на братчето или сестричката ми. Ако направя мама и тате нещастни, ще получа повече време с играчката.
Дайте им инструменти
На какво трябва да ги учим вместо това? Доктор Маркъм смята, че трябва да им дадем нужните инструменти, за да се справят със ситуацията. "Ние искаме нашите деца да забелязват, когато и друго дете чака своя ред и да се уверим, че ще го получи", казва тя. "И когато някой друг има нещо, което нашето дете иска, ние се надяваме, че то ще може да контролира импулса си да не го грабне, а ще използва думите си, за да се договори, че отново ще може да получи играчката за в бъдеще".
Като учим децата да се застъпят за себе си, а не веднага да споделят играчките си, те не очакват някой да им каже, че времето им е изтекло и следователно ще си играят по-свободно. "Традиционният подход на принудително споделяне накърнява способността на децата им да потънат в играта и разрушава братската връзка чрез създаване на постоянна конкуренция", обяснява доктор Маркъм. "Нито едно дете не получава шанс да изпита щедростта от това да има своя ред и да даде на другия".
Какво трябва да направи родителят?
"Препоръчвам саморегулиран ред, в който детето решава колко дълго да използва играчката, така че да може да й се наслади напълно и след това да я даде на другото дете с отворено сърце", казва доктор Маркъм. Тя вярва, че това ще помогне на детето да изпита чувство на удовлетворение от това да прави друг щастлив и това от своя страна ще го научи на щедрост. Освен това тя смята, че опитът е по-възпитателен и научава децата, че:
- Мога да попитам за това, което искам. Понякога редът ми идва скоро и понякога трябва да почакам.
- Няма лошо в това да плача, но не означава, че ще получа играчката.
- Понякога не получавам това, което искам, но получавам нещо по-добро.
- Моите родители винаги разбират и ми помагат, когато съм разстроен.
- След като поплача, се чувствам по-добре.
- Мога да си играя с друга играчка и да й се насладя. Ставам по-добър в чакането.
- Не трябва да хленча и да плача на родителите си, за да ги убедя да ми дадат нещо. Всеки трябва да изчака реда си и ще го получи рано или късно.
- Харесвам чувството, когато моето братче или сестричка ми даде играчката. Харесвам го/я.
- Мога да използвам играчката колкото си поискам, никой няма да ме накара да я дам веднага на братчето или сестричката си. Когато приключа с нея, мога да я дам и ще се почувствам по-добре. Харесва ми това чувство. Аз съм щедър човек.
Крайният резултат е дете, което се научава на търпение и съпричастие и ще е по-добре подготвено да се справя с по-големи ситуации в бъдеще.
НАЗАД