10 истории за срещи със знаменитости, които ще УСМИХНАТ деня ви

"Спомням си, че видях Киану Рийвс, докато се разхождах из Ню Йорк преди много време, когато бях млад и вероятно много досаден тийнейджър. Извиках му: "Йо, Нео!" и доста нескопосано имитирах движението, с което героят му в "Матрицата" успя да избегне всички онези куршуми в емблематичната сцена от филма.

За моя изненада, той ме погледна, засмя се и повтори същото движение в знак на потвърждение. Никога няма да забравя този прекрасен спомен и тази уникална реакция."

"Помня как колежката ми забеляза Робин Уилямс да прелиства тихо книга в книжарницата, в която работех. Беше по време на снимките на Добрият Уил Хънтинг, така че той имаше брада и беше почти неразпознаваем. Тя ме сръчка и каза: "Мисля, че това е Робин Уилямс!"

А актьорът вдигна поглед от книгата си, усмихна се, сложи пръст на устата си и отвърна: "Шшшшт, знам."

"В началото на хилядолетието споделих асансьор с Бийонсе! В кабината бяхме само баща ми, аз, Бионсе и един огромен бодигард. Нелепото е, че баща ми не знаеше коя е тя и предположи, че двамата души с нас са просто случайна, женена двойка, и изсумтя възмутено, че мъжът носи всички чанти сам.

Тя се засмя, бодигардът ѝ леко се изкикоти и двамата се спогледаха неловко. След това излязоха от асансьора и се качиха право в автобус, който бе брандиран с лицето на Бийонсе. В този момент баща ми се сепна и попита: "Чакай малко, коя е тази жена?"

"Вероятно ще се изненадате, но преди около 5 години срещнах световноизвестния готвач с хаплив език, Гордън Рамзи,в Кейптаун.

Той беше в бар, и то не в супер луксозен бар, а аз просто отидох до неговата маса и го поздравих, като си мислех, че ще ме нарече "поничка" или нещо подобно, но той беше наистина мил и ме попита как съм и харесва ли ми града.

Казах му, че наистина харесвам предаванията и рецептите му, а той предложи да ми купи нещо за пиене. Като цяло готвачът се оказа един наистина приятен човек и поведението му е много успокояващо, и коренно различно от това, което познаваме от екрана."

"Когато срещнах един от най-известните футболисти на всички времена, дори не знаех кой е Дейвид Бекъм. Бях отседнал в хотел в Хонконг, а отборът LA Galaxy беше там, за да играе приятелски мач. Навън, близо до главния вход, имаше стотици фенове с плакати.

Аз подминавам шумотевицата, качвам се в асансьора и влиза той. Кимам му, той ми връща. А аз го питам дали знае каква е тази суматоха навън. Той вдига рамене и казва, че вероятно някой известен е отседнал в хотела. Стигаме до неговия етаж, той ми маха за сбогом и излиза.

По-късно мой колега ми спомена, че Дейвид Бекъм е отседнал в хотела, в който бях и аз, потърсих снимката му онлайн и осъзнах, че точно това е човекът, с когото съм си говорил в асансьора."

"Сблъсках се с Адам Сандлър пред фитнеса в Бруклин, който посещавам. Тъкмо си тръгвах, когато той понечи да влезе. Осъществихме зрителен контакт, така че аз спрях и му задържах вратата, за да мине.

Той стигна до вратата и застина точно преди да влезе, в една от онези фалшиви пози, които правят малките деца, когато им кажеш да замръзнат. Стоях там, държейки вратата, силно объркан. За около 5 секунди и двамата просто стояхме там напълно неподвижни.

Накрая той обърна глава и каза със стереотипния си глас на Адам Сандлър, който познаваме от големия екран: "Кого заблуждавам? Не искам да влизам тук!“, а на лицето му изгря огромна усмивка. И двамата се засмяхме, след което той просто продължи по улицата."

"Майка ми, сестра ми и аз срещнахме Скалата, когато той все още беше само кечист без роли в киното. Бяхме натоварени с няколко детски столчета за кола и тонове чанти, а този огромен човек просто ни предложи да носи част от багажа ни, а ние с радост приехме помощта.

Джонсън грабна няколко чанти и дори държеше коша за бебе с моята племенница в него и ни помогна да слезем от самолета и да се качим на шъфъл буса до летището.

Пътниците от полето продължаваха да се качват при нас, питайки ни откъде познаваме Скалата, а ние бяхме искрено объркани, докато някой не ни обясни кой точно е бил човекът, който ни е помогнал с багажа."

"Няма да забравя как трябваше да сервирам десерта на Даниъл Радклиф по време на едно събитие, но се спънах и разлях част от него върху актьора. Вместо да се ядоса, обаче, той се изправи и започна да ми се извинява. Беше много мил и ме попита дали съм добре, а аз просто стоях там вцепенен без никаква идея как да реагирам на тази неочаквана среща и абсолютно нелепа ситуация."

"Веднъж сервирах обяд на Том Круз. Оказа се доста готин пич, въпреки че аз бях доста разсеян от присъствието му, но, предполагам, той е свикнал хората да не знаят как да се държат, когато го срещнат в реалния живот, отвъд големия екран.

Най-забавната част беше, че той не знаеше какво може да си поръча от нашето меню, така че трябваше да се обади на своя диетолог, за да разбере какво може да си вземе за обяд. В крайна сметка актьорът си поръча... пържено пиле. Не зная кой е диетологът му, но определено това е режим на хранене, който и аз бих спазвал с удоволствие!"

"Срещнах Джим Кери на парти, на което присъстваха родителите ми, когато бях едва на 11. Не можех да спра да го гледам. Той се държеше напълно нормално, но след като забеляза как го зяпам, направи една от нелепите си физиономии, познати от големия екран, и също започна да ме зяпа в отговор. Беше наистина, колкото уникално, толкова и нелепо преживяване."