За много от нас, които „страдаме” от приключенски дух, завършването на училище е блокадата, която ни пречи да изживеем мечтата си, а именно да потеглим нанякъде. Доста жестока ирония е факта, че образованието може да застане на пътя, който всъщност ни помага да се образоваме.
Тази галерия представлява колекция от снимки и аргументи, които доказват, че класните стаи и учебниците са само начин да научим, че пътуването всъщност е най-добрата форма на обучение. Вижте какво споделят 15 души, взели решението да пътуват.
1 от 19
15 снимки, които доказват, че пътуването е най-доброто образование
16
5288
1
1. Криста Паркинсън:
„Светът е най-добрата класна стая, за която можех да помисля за нашата 4-годишна дъщеря Бриа. В краткия си живот тя обиколи 5 държави, проучвайки и учейки се лично и отблизо. Тя е виждала морските барелефи в Нова Зеландия, посетила е Строу пазара в Насау, проучвала е местно село в Коста Рика. Не може да получите тези уроци от учебника. Тази снимка е взета от Atlantis Resort в Paradise Island, Бахами, където тя е научила факти за морския живот по най-добрия възможен начин – докосвайки се до самия него."
2. Нат Кюлеба:
„Нека се знае, че вие сте тук, за да изживеете живот, пълен с блаженство, вълнение и приключение. Че сте тук за кратко и имате за цел да изследвате дълбочината, чудото и красотата на нещото, наречено живот. Да научим и преживеем това от най-ранна възраст е дар, изразяващ се в свободата да виждаме тази невероятна планета и чудесата в нея. Пътуванията ви учат как да живеете живот, изпълнен с радост и страст към всичко, което правите – те показват уникалността на света. Те ви учат да се виждате вътре и около себе си, те разширяват съзнанието ви, показват ви силно възхищение във всеки един момент, учат ви на състрадание, задълбочават връзките ви с околните и отварят житейски врати."
3. Джоана Неймън:
„Най-добрият начин децата да се образоват е пътувайки, виждайки света и различният начин на живот на другите народи. Още по-добър начин би било дори заживяването на друго място за известен период от време. На тази снимка е моята дъщеря, а в този период живеехме в малък град, наречен Мирамар, в Аржентина. Това не беше просто пътуване до другия край на света. Това беше пътуване, с което научихме нещо повече за себе си и за това кои всъщност сме, а вълнуващите дни се превърнаха в ежедневие. Пътуванията са не толкова, за да откриеш нови места, колкото за да откриеш нещо повече за себе си.”
4. Емили Стюарт:
„За град Уондъл беше чест да подкрепи Women's Tour Grand Depart през май. Това е британският еквивалент на Tour de France. Освен това, в него се организират различни състезания между жените, които впоследствие са аплодирани от целия град, включително от ученици. Докато повечето големи състезание не допускат участието на жени, аз бях вдъхновена от гледката на ученици, окуражаващи жените, млади и стари, в спортове, в които доминират мъжете.”
5. Аби Галахар:
„Децата в планинските племена на Чианг Май, Тайланд, могат да научат на много неща за самото обучение. 60-те човека, които съставят това племе, ни водят в своето малко селище, за да ни разкажат за образователната си система. Това прилича на училищата на Запад, само че в него преподават двамата най-образовани възрастни. Те ни показаха класните си стаи, техният училищен химн и танци, после ни приготвиха обяд. Най-важният урок е нещо, което не може да се плати с такса за колеж; той се отнася за тези, които нямат нищо и споделят всичко с вас, това е безценен момент.”
6. Мари Кинг:
„Пътуването ни дава нещо, което формалното образование не може – истинско чувство на реалност и състрадание към начина на живот на другите. Да научиш нещо от книгите или от статии в интернет е нещо съвсем различно от това да го видиш с очите си, нещо, което не очакваш и за което не си готов. Да разбереш обикновения прост живот, който се живее в съседство с процъфтяващия модерен град. Да излезеш на улицата, която е пълна с просещи деца. Не може да знаете как тялото и ума ви ще реагират на суровата реалност. Всеки трябва да изпита чувството, което се поражда при пътуване, да се научи да разбира човечеството и да изгради дълбока връзка с него.”
7. Алиа Радман:
„Тази снимка е направена в пустинята Агафай, точно на границата на Маракеш, в близост до Атласките планини. Най-доброто образование за мен беше времето, прекарано с други хора или с мен самата в различни природни условия.”
8. Хедър Синклер:
„Сложността на масовата бедност е слабо позната в северноамериканското обществено образование. Аз имах шанса не само да науча, но и да усетя вечния цикъл на бедността в селските райони на Sinazeze, в южната провинция на Замбия. Това е една общност, слабо представяна от своето правителство. Видях провал в образованието, религията, липса на основни ресурси. Въпреки тази изостаналост обаче, имаше оптимизъм. Училището не учи на състрадание по правилния начин, но пътешествията го правят.”
9. Стефани Сайнт:
„Живея и преподавам в Южна Корея през последните седем месеца. Това е снимка на един от моите ученици и на един колега на покрива на нашата училищна сграда. За мен, образът капсулира концепцията, че пътуването е най-добрата форма на обучение. След като се преместих в чужбина, се адаптирах към живота в странна и прекрасна бетонна джунгла, каквато е Сеул, научих как се контролира една класна стая, (почти) пълна с деца и създадох много нови приятелства с едни наистина прекрасни хора.”
10. Кристин Парселс
„Когато погледнем към нещо – човек, образ, животно, каквото и да е, ние правим преценки и предположения, произхождащи от това как собствената ни култура и общото са ни обуславили. Графитите в САЩ имат повече негативно значение, докато в други страни това не е така. В Буенос Айрес има силно движение на улични артисти, които се грижат за украсата на обществените сгради. Разбира се, те прилагат своето изкуство след разрешението на собствениците на сградите. Изкуството не е вандализъм, то предлага свободен начин на изразяване, креативност и сатира. Пътуването ни позволява да преосмилим предварителната преценка, която сме направили, отваряйки съзнанието ни за нови неща."
11. Саманта Билки:
„През последните няколко години разбрах, че съм научила и съм била емоционално повлияна повече от пътуванията, а не от която и да е било класна стая, в която съм била през живота си. Един период от обучението си съм прекарала в Сантяго де Компостела, Испания. Там се потопих колкото се може повече в културата. Един от най-добрите начини да направите това е като опитате всички местни ястия. Да имам Европа като начална точка ми позовли да продължа да пътешествам по-лесно. Бързо разбрах как да избягвам чакането в музеите, как да разчитам карти, както и радостта от това да пътуваш."
12. Ейми Едуърдс:
„Аз съм медицинска сестра от Канада, която работи в болници, където основният език е английски. В този смисъл, бях в едно западнало селце в Mae Sot, Тайланд, и работех с бежанци от Мианмар, които не желаеха да кажат нито дума на английски. Аз бях с раница, пълна с марли, йод и бинтове, без преводач и с много пациенти, които нямат основни познания за собствената си анатомия, опитваща се да установя всичко от инфаркт до туберкулоза и малария. Без лекар, без преводач, само със собствените си сили и език на жестове, и непоклатима вяра. Не бих заменила нещата, които научих от това преживяване за нищо на света!”
13. Вики Джоунс:
„Приятели от Бразилия, Аржентина и САЩ седят около пластмасова маса навън, в провинциално градче, на 30 минути от Pergamino, Аржентина. Деликатесът, който мъжът подготви за нас - планина от саламени кубчета, мортадела и сирене проволоне. След като ни подаде чинията, той посочи другата страна на улицата и ни каза да купим хляб от жената, която е собственик на пекарната. Макар хлябът да върви с храната, която въпросният мъж продава, той ни каза, че не го продава от уважение към бизнеса на съседката си. Благодарение на такива прости жестове се развива среда на споделяне и взаимно уважение.”
14. Мария Кристина Ризополу:
„По време на посещението ни в област Синай, Египет, получихме възможност да прекараме известно време с местните бедуини и да научим повече за живота им. Нещо, което ме изненада, беше, че бедуинските момичета трябва да работят усилено още от най-ранна възраст, например за да подпомогнат разплода при семействата камили. Освен това, за разлика от момчетата, на тях не им е разрешено да получат някакво основно образование.”
15. Саманта Луси:
„Пътуването е най-добрата форма на обучение, защото дава възможност да се посетят места и училища, които са допринесли за вдъхновяваща промяна в историята на страната ви. Тази снимка е от Monroe School в Топека, Канзас, във Върховния съд. Той постановява, че отделните училищни системи за черни и бели са неразривно неравни, а това нарушава Четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ. Ако имате шанса да се докоснете и видите предметите, които някога са били в страниците на учебниците, ще се убедите, че това е една смесица от емоции, които никога няма да забравите.”
Христина Асенова
19.02.2015