30 впечатляващи антики, които живеят нов живот

Това в ръката ми е джобен размер списък за пазаруване, който със сигурност няма лесно да изпада от дънките ти и да се изгуби под дивана. Намерих това малко метално съкровище на дворна разпродажба и определено не смятам да го захвърля на тавана.

Този изключителен викториански кафез е висок почти 20 сантиметра, а детайлите са поразителни. Не мисля, че някога съм попадал на нещо подобно. А дали самата кралица Виктория не е притежавала подобна изкусна клетка за птици в покоите си?!

Все още не мога да повярвам колко добре запазена е тази рокля от Едуардовата епоха. Дори само като погледна се чувствам сякаш съм се озовала във Великобритания в началото на 19-ти век. Просто трябваше да я купя дори и никога да намеря причина да я нося.

Най-ценната ми находка, открита сред прашните рафтове на антикварната книжарница в родния ми град. Първо издание на “Поеми и Разкази” от Едгар Алън По, отпечатано през далечната 1897-ма година.

Красиво, опасно, кралско, “депресивно”, енигматично и радиоктавно - всичко това е валидно за урановото стъкло. Въпреки това, имам цяла колекция предмети, изработени от този уникален силикат.

Случайно попаднах на тези две идентични настолни лампи онлайн и още преди да ги поръчам знаех къде точно ще ги поставя. Със сигурност допълват викторианската атмосфера у дома, а фактът, че струваха по-малко от обяд в града, е просто още един невероятен бонус.

Въпреки че днес думата Тифани извиква в главата на повечето хора основно искрящи диаманти и баснословни годежни пръстени (или заглавието на един емблематичен роман на Труман Капоти и иконичната лента с участието на Одри Хепбърн, вдъхновена от него), компанията и дизайнерът зад нея имат много по-богата и увлекателна история. Ще ви оставя сами да откриете повече за миналото на ар нуво, докато се възхижаващате на вероятно най-впечатляващите витражи и изделия от цветно стъкло, които сте виждали - достатъчно е да напишете в Google Луис Комфорт Тифани. А това, което виждате на снимката, е моята последен находка, изработена от бронз и седеф - сет аксесоари за бюро, произведени от Tiffany & Co, приблизително около 1910-та година.

Това огледало е предназначено да бъде поставено над камина в трапезария или в личните покои на дама от царския двор. Вероятно от снимката не си личи, но е високо повече от Мис Свят (над 180 см) и широко почти колкото кринолиновия обръч на рокля от викторианската епоха (малко над 135 см).

На снимката виждате близо 300-годишен библиотечен инструмент, който “само” няколко века назад е позволявал на читателя и изследовател, тръгнал по дирите на истории от отминали времена да отвори и разглежда седем книги наведнъж. Не, да отвориш 17 прозореца в браузъра си определено не се брои за същото усилие!

Това детайлно и реалистично, но и смразяващо кръвта чукче на входна врата извиква в мен само една асоциация - шокиращата, брутално антиутопията на Антони Бърджес и нейната едноименна екранизация, призната за един от вечните шедьоври на световното кино - “Портокал с часовников механизъм”.

Явно боговете на гаражната разпродажба днес са били в добро настроение. Толкова добро, че да ме оставят да отнеса у дома това викторианско огледало, вплело в себе си образа на Бакхус - Богът на виното, почитан в Древен Рим.

Нима си мислехте, че изтънчените ни предци не са се наслаждавали на студено питие или на чаша отлежало уиски с бучки лед?! Липсата на електричество със сигурност не е била пречка по време на изтънчените събирания. На снимката виждате своеобразен първообраз на днешния хладилник или с други думи - дъбов хладилен шкаф, който се е грижил питиетата да останат студени още преди средата на 19-ти век.

Казват, че дяволът се крие в детайлите. Не зная дали бижутерът, сътворил тази уникална сребърна брошка преди повече от век (около 1880, някъде във Филаделфия) е заплатил с душата си, но съвършената изработка на това неповторимо викторианско бижу ме остави без думи.

Знаете какво казват - “Животът е кратък - изкуството е вечно”. Не зная каква е истинската история на античния скрин, който поръчах онлайн, но дори само един поглед ми е достатъчен, за да се почувствам вдъхновена да творя. Ще ми се да вярвам, че вероятно някоя муза на изкуството е намерила дом сред чекмеджетата, които сега приютяват и художествените ми материали.

Имам слабост към фотографията. Особено към снимките, направени много отдавна. Преди шест месеца купих снимката вдясно от антиквариат. Вчера се върнах и купих снимката вляво. Едва след като се прибрах у дома, осъзнах, че това е семеен портрет, изобразяващ едни и същи деца, но с интервал от няколко години.

Нищо не може да се сравни със звука на грамофонната плоча и онова леко прищракване при смяната на песните. Колкото и да уважавам добрата фонотека обаче, истинската ми слабост са старите грамофони. Намирам дизайнът им за истинско произведение на изкуството.

Посветих последните няколко месеца на колекцията си от антични картонени подвързии за книги, създанение в романтичния стил на Франция от преди няколко века. Това са 82-те нови постъпления, които открих само за изминалите 97 дни.

Дори работните конференция в началото на 20-ти век са били изключително класно и стилно събитие. А това е автентичен стол от 1909-та, който успях да реставрирам.

Тази автентична сребърна брошка, принадлежала някога на военноморски авиатор от времето на Втората световна война, е най-ценната находка, на която някога съм попадал с металотърсача си.

“Книга на часовете” е осветена молитвена книга за богатите. Тя съдържа подходящи молитви за определени часове на деня, дните от седмицата, месеца и сезоните. Обикновено тези молитвени книги са красиво изрисувани, а някои от изображенията в тях са сред най-запазените и ценени произведения на средновековното изкуство. А днес, на 5-ти март 2021-ва, отбелязвам в календара деня, в който изпълних новогодишното си обещание - и вече държа в ръцете си осветена “Книга на часовете” от 15-ти век. Първият рисунък в нея представлява миниатюра, посветена на Благовещение.

Има нещо магическо в тази великолепна подвързия, от която не мога да откъсна очи. Нещо велико. Книгата е впечатляващата и интригуваща "Le Manuscrit Bleu", публикувана през 1848-ма.

На снимката виждате оригинален автомат Vendo 44, използван през 50-те години на миналия век. Това е най-малката вендинг машина, която компанията е произвеждала някога.

Този ален шедьовър в ръцете ми е издание на повече от век на световноизвестния роман на Ръдиард Киплинг - “Книга за Джунглата”.

На снимката виждате пръстен, принадлежал на “Кралицата Дева”, самата Елизабет I, чието управление (познато като Елизабетинска епоха или Ерата на Елизабет) остава в историята като “златния век” на Англия, белязал апогея на английския ренесанс и на английската поезия, театър и литература. В бижуто е изкусно вграден портрет на нейната майка - една от най-известните и разпознаваеми кралици в английската история, чийто впечатляващ живот и печален край са вдъхновение за редица филми и книги - втората съпруга на крал Хенри VIII - Ан Болейн.

Този военен документ, датира от третата седмица на войната между Севера и Юга или известната Американската гражданска война, прекратила унизителното робство в САЩ. Датата е 3 май 1861-ва, а подписът принадлежи на един от най-великите американски президенти - Великият освободител, Ейбрахам Линкълн.

На снимката виждате една от най-красивите, по мое мнение, детски книжки, създавани някога. “Glimpses of Nature for Little Folks” с автор Катрин А. Гриел, издадена през далечната 1899-та. Този бегъл поглед към природата, която ни заобгргажда, предназначен за най-малките е четиво, което нямам търпение да споделя с дъщерите си, щом са достатъчно големи да го оценят.

На снимката виждате автентичен сандък, с брилянтна дърворезба, изработен от камфор, някъде в Китай, през 20-те години на миналия век.

Все още не мога да повярвам, че това невероятно издание с пиесите на най-значимия автор в англоезичната литература и един от най-видните драматурзи в световната история - Уилям Шекспир, отпечатано преди повече от век, през 1839-та година, ми струва едва 10 долара.

Преди няколко дни открих това, захвърлено на боклука, зад магазин за втора употреба. Беше покрито с мръсотия и нищо не подсказваше, че може да се окаже нещо ценно, освен интуицията ми. Едно обстойно почистване по-късно разкри повече за забравената му история. Оказа се, че този предмет е изработен от висококачествено сребро, а според отличителните му белези, е произведено около 1734-та година в град Аугсбург, Бавария.

Все още не мога да повярвам, че се сдобих с тази уникална мебел на разпродажба. Оказа се, че е автентична антика, изработена в края на 19-ти век в САЩ. Самото присъствие на това внушително писалище у дома, ме кара да се чувствам достолепен и изтънчен.