4 токсични вида поведение, които ВГОРЧАВАТ една връзка

Може да си мислим, че не сме токсични или че отдавна сме преодолели този тип поведение, но ако се вгледаме по-отблизо, е много вероятно да се хванем в крачка. Осъждането и прехвърлянето на вината са това, което всеки прави през по-голямата част от времето, но това не означава, трябва и ние да продължаваме да го правим. Осъждането не служи нито на нас, нито на другите. То често създава пространство на несигурност, в което хората се отчуждават и се обвиняват взаимно, защото не се чувстват чути или уважени. Осъждането е повърхностно и едностранчиво – никога не знаем достатъчно за другия човек, за да си вадим изводи за него. По-добре би било да проявяваме емпатия и да се опитаме да го разберем. Да кажем ясно на другия човек, че ни е грижа за него и че няма да го отхвърлим. Прехвърлянето на вината, от друга страна, е форма на защита, но и на манипулация. Ако нещо не върви както трябва, е по-лесно да обвиним другия, че не се старае, че не обръща внимание или че не му пука. Случва се да прибегнем и до мисли тип „ако ме обичаше, щеше да го направи за мен.“ За да преодолеем този токсичен модел, трябва да поемем отговорност за участието ни във всяка връзка и да общуваме директно, като ясно изразяваме какво искаме, от какво се нуждаем и какво ни наранява.

Въпреки че не изглежда особено голямо и важно, липсата на извинение е едно от четирите често срещани токсични поведения. То показва, че не поемаме отговорност за действията си, че не сме разбрали, че сме наранили човека отсреща или пък че няма за какво да се извиняваме и сме имали пълното право да се държим по този начин. Понякога пък изобщо нямаме намерението да нараним другия, но това се случва и ние трябва да поемем отговорност и да се извиним. Когато сме в състояние да признаем грешките си, извършени съзнателно или несъзнателно, това показва високо ниво на емоционална зрялост. Хубаво е да се извиним дори когато мислим, че сме останали неразбрани, защото е възможно да сме наранили човека до нас, като не сме взели предвид неговите чувствителност, ограничения, страхове и несигурности.

Може да не разбираме кога се държим пасивно-агресивно, но затова пък лесно разпознаваме кога другият е такъв към вас. Пасивната агресия е непряко прехвърляне на вината – уведомяваме някого, може би използвайки сарказъм, че сме недоволни или ядосани за нещо, докато на повърхността се държите така, сякаш всичко е наред. Това създава несъответствие между това, което казваме и начина, по който го изразяваме. Това поведение може да обърка другия човек или пък изобщо да не разбере,че има някакъв проблем. Когато той ни попита как се чувстваме и дали всичко е наред и ние му кажем да, а позата и тонът ни говорят друго, той може да чуе само думите ни и да ги приеме за верни. Пасивно-агресивното поведение включва и постоянна критика и заяждане, отлагане или неправене на нещо, защото сме „забравили“, прехвърляне на вината, хленчене, че другите не ни ценят и заемане на позицията на жертва.

Тези две пасивно-агресивни токсични поведения заслужават малко повече внимание, защото ги практикуваме много често, понякога без да сме наясно че го правим. Инатът ни води към озлобяване, а когато правим нещо от злоба, внасяме в него разрушителна енергия. Освен това, ако винаги са необходими много такт и увещаване, за да изслушаме и приемем нещо друго от нашето лично мнение, може да се прославим като труден човек и ужасен колега, когото никой не препоръчва на никого. Отношенията обогатяват живота ни и му придават по-дълбок смисъл и си струва да преодолеем егото си, за да постигнем качествена връзка. Поведението на жертва пък може да ни погълне до степен, в която единственото, което правим, е да се самосъжаляваме. Трябва да помним, че животът не е нещо, което ни се случва, а ние сме активен участник и негов съ-творец. Ако постоянно се държим като жертва, Вселената откликва и ни предоставя само роли, които да затвърдят позицията ни. За да се случи промяната, трябва да я инициираме и да продължим да работим по нея, докато станем човека, който искаме да бъдем.