7 жени, променили света, за които не пише в учебниците по история

Вероятно би било много трудно да се намери човек, който никога да не е чувал за космическата мисия на Аполо 11, която успешно е „приземила“ първите двама души на Луната през 1969 г. Докато цялото внимание на медиите е съсредоточено върху НАСА и мъжете, които участват в тази мисия, има няколко жени, които правят всичко това възможно, а компютърният учен Маргарет Хамилтън е една от тях. Софтуерът, който тя и екипът ѝ разработват помага на астронавтите на НАСА да се приземят безопасно на Луната. В онези дни компютърните технологии са различни и Маргарет е трябвало да се справя с карти с перфорирана хартия, за да качи информацията в компютри с размер на помещението, които нямат интерфейс и работи усилено, за да създаде и изпробва напълно софтуера. Снимката по-горе показва Хамилтън, която стои до огромна купчина документи, съдържащи данни от навигационния софтуер, който е създала за мисията на Аполо 11.

Тя е американска феминистка и активистка за правата на жените. Нейната майка, Ан, имала 11 деца и няколко спонтанни аборта, които според Маргарет са допринесли за преждевременната ѝ смърт. Маргарет посещава колеж, обучава се за медицинска сестра, а след това работила като акушерка в болниците в Ню Йорк. Нейната кариера в областта на медицинските грижи я кара да забележи връзката между бедността, неконтролираната плодовитост и високите нива на майчина смъртност и смъртни случаи, причинени от незаконни аборти. Маргарет Сангър въвежда термина „контрол на раждаемостта” и се бори за правата на жените да използват контрацепция. Някои от нейните публикации за планираното родителство се смятат за неморални, изправяла се е срещу обвинения и дори трябвало да бяга в Англия през 1914 г. През 1916 г., след като се връща в Съединените щати, открива първата клиника за контрол на раждаемостта. Въпреки противоречивата си кампания и последвалите обвинения, тя печели правото лекарите да предписват контрацепция на пациентките си.

Виктория Уудхъл е американска реформаторка, спиритуалистка и защитничка на правата на жените, която е известна като първата жена, която се е кандидатирала за президент на САЩ през 1872 година. Била е добър оратор и често говори публично за защитата на правата на жените и дори се обръща към конгреса. Опитвайки се да стане още по-политически активна, организира Партията на равните права и се кандидатира за президент на САЩ. Поради многобройните си взаимоотношения и радикални идеи, е силно критикувана от обществото. Някои източници твърдят, че не е получила избирателни гласове на изборите от 1872 г. и неизвестни, но малък брой гласове. Въпреки че президентската ѝ кампания не е успешна, тя ще остане в историята като първата жена, която се опитала да стане президент на САЩ.

Розалинд Франклин е британски учен, който прави новаторски принос за разбирането на молекулярната структура на ДНК и вирусите. По време на Втората световна война тя служи като лондонски надзирател и дори работи за Британската асоциация за проучвания на използването на въглища, където изучава въглерод и въглища за нуждите на войната. През 1951 г. се присъединява към Кралския колеж в Лондон. Когато започва да учи там, много малко се знае за структурата на ДНК, но скоро открила, че ДНК молекулите имат спирална структура с помощта на рентгенови методи. Работата, която върши, позволява на други учени след нея да предположат, че структурата на ДНК е двойна спирала, състояща се от 2 нишки, навити една около друга.

Тя е американски ядрен физик, родена в Китай, която допринася значително за проекта Манхатън в Колумбийския университет и за ядрената физика като цяло. Открива начин да обогати урана и експериментално доказва, че паритетът не може да бъде запазен за слаби ядрени взаимодействия. Поредица от ядрени опити, проведени заедно с двама мъже учени, Цун-Дао Лий и Чен Нинг Янг, водят до Нобелова награда за Янг и Лий през 1957 година. За съжаление, самата Чен-Шенг Ву е изключена, както и много други жени учени в онези дни. Тя е наясно с неравенството между половете и по време на научна конференция казва: „Чудя се дали малките атоми и ядра, или математическите символи, или ДНК молекулите нямат предпочитание за мъжко или за женско лечение“.

Нети Мария Стивънс е ранен американски биолог и генетик. Тя е един от първите учени, открили, че хромозомите определят пола. През 1904 г. провежда изследвания в областта на цитологията и регенеративния процес заедно със зоолога и генетик Томас Хънт Морган, който получава Нобелова награда за тази работа през 1933 г. Поредица от експерименти с жълтите брашнени червеи, които тя е извършила през 1905 г., ѝ помагат да открие, че определена комбинация от хромозоми, X и Y, е била отговорна за определяне на пола на индивидите.

Тя е американски цитогенетик, който открива мобилни генетични елементи или така наречените „скачащи гени“, които могат да се появят на различни места в генома. Прави това откритие, докато изучава цветовите вариации в зърната на царевицата и получава Нобелова награда за този пробив през 1983 година. Експериментите ѝ с царевица показват, че генетичната информация не е стационарна и че някои гени могат да се движат по хромозомата, като влияят на съседните гени. Интересно е, че макар откритието ѝ да е изпреварило времето си, в продължение на много години се е смятало за твърде смело и дори било игнорирано от други учени. Тя била толкова разочарована, че престава да изнася лекции и да публикува резултатите от работата си. Едва през 60-те и 70-те години научната общност започва да признава резултатите от работата ѝ.