9 ОБЪРКВАЩИ момента във филми и сериали, за които има логично обяснение

10 3399 1

Вероятно ви се е случвало да гледате филм, в който изведнъж става нещо, което може да промени посоката на историята, но в същото време изглежда напълно нелогично. Тези моменти се наричат дупки в сюжета и определено могат да съсипят удоволствието от гледането на филма или поне да ви оставят объркани за известно време.

Следват 9 подобни момента от известни филми и сериали, за които се намери съвсем просто и логично обяснение.

Виж още:

Холивудски тайни: 14 филма, в които режисьорите загатнаха какво ще се случи ПО-КЪСНО
Истинските любовни истории, които вдъхновиха тези 5 СТРАХОТНИ филма
10 филма, чиито снимки са истински кошмар за акторите

”Матрицата”

Един от най-обсъжданите въпроси от филма „Матрицата” (1999 г.) е как злодеят Сайфър успява да влезе сам в Матрицата. Той предава Нео на агент Смит и сключва сделка с него в замяна на това да върне всичко така, както е било преди. Още в началото на филма обаче разбираме, че за влизане и излизане от Матрицата са нужни минимум двама души – единият трябва да осигури достъп, хаквайки кодовете, за да може другият да влезе. Всички се чудят как Сайфър е успял да управлява системата съвсем сам. Режисьорите – сестрите Уашовски, обясниха, че Сайфър е експерт в програмирането и е създал програма, автоматизираща процеса. В сцената, в която той разговаря с Нео, кодът може да се види на екрана.

„Титаник”

Откакто филмът на Джеймс Камерън „Титаник” се появи на големия екран, преди повече от 20 години, всички си задават въпроса защо Джак не се качи на вратата при Роуз, след като очевидно имаше място и за двамата. Отговорът на тази предполагаема дупка в сюжета се крие не в размера на вратата, а в теглото на героите. Според изчисленията на Американското физическо общество вратата е била направена от дъб – материал, който не плава много добре. Ако теглото на Джак беше добавено към това на Роуз, вратата щеше да потъне в ледените води на Атлантическия океан, обричайки двамата герои на сигурна смърт.

„Сам вкъщи”

В първите минути от филма виждаме как едно дърво събаря стълб пред къщата на семейство Макалистър, оставяйки ги без ток и телефон. Това е причината те да се успят и бързайки към летището, да забравят за Кевин. Веднага щом майка му забелязва, че синът ѝ липсва, се опитват да му се обадят от Париж, но се оказва, че телефонната линия е прекъсната. Въпреки това малко по-късно във филма виждаме как Кевин получава пица, която уж е поръчал по телефона. Как е възможно това, ако не е имало услуга? От един вестник се свързват с представител на една от най-големите телефонни компании в САЩ и задават въпроса дали е възможно да се провеждат локални обаждания, ако няма международна услуга. Отговарят им, че по времето, по което е заснет филмът, е било напълно възможно телефонните услуги на далечни разстояния да прекъсват, тъй като връзката е била осъществявана чрез жици, докато в същото време локалните обаждания да не са засегнати.

„Завръщане в бъдещето”

В „Завръщане в бъдещето”(1985 г.) Марти Макфлай се връща назад във времето до 1955 година и прекарва няколко дни в къщата на майка си, уверявайки се, че тя ще се влюби в баща му, за да може той да се роди. Всичко се нарежда до края на филма, но не е ли странно, че нито един от родителите не разпознава момчето, благодарение на което са се събрали 30 години по-рано? Боб Гейл, който е написал сценария заедно с Робърт Земекис, отговаря на този въпрос в едно интервю. Родителите на Марти – Лорейн и Джордж, са прекарали с него само 8 дни, когато са били 17-годишни и не са го виждали всеки ден. Доста е трудно човек да запомни всички хора, които е познавал на тази възраст, особено ако трябва да ги разпознае само по памет, без помощта на снимка.

„Приятели”

Ако сте гледали хитовия сериал, вероятно сте се чудили как диванът в кафенето винаги е бил свободен за Моника, Рос, Чандлър, Рейчъл, Джоуи и Фийби. В толкова населен град като Ню Йорк би било наистина невъзможно да намирате свободно място всеки път, когато посещавате някое от онези типични кафенета. Един журналист обаче открил отговора на този въпрос, след като внимателно анализирал сериала. Диванът винаги е бил резервиран. Това може да се види в някои от епизодите. Дори LEGO вариантът на любимото кафене от „Приятели” съдържа този малък знак.

„Играта на играчките”

Баз Светлинна година често си навлича неприятности, защото не мисли, че е играчка. Той вярва, че е истински астронавт, който е на космическа мисия. Интересното е, че когато някой влезе в стаята, Баз замръзва точно като другите играчки, докато не останат отново сами. Пийт Доктър – главен творчески директор на студио „Pixar”, заяви в интервю, че въпреки множеството обяснения, в крайна сметка няма никакво значение, защото това няма връзка с историята. Най-простото обяснение е, че това е рефлекс, присъщ на всички играчки. Въпреки че Баз не се възприема като играчка, той е заложен в подсъзнанието му.

„Цар лъв”

Всички сме добре запознати със сюжета на „Цар лъв” – злият Скар убива брат си Муфаса, за да стане единственият крал на джунглата. Всичко щеше да бъде различно, ако Муфаса се беше отървал от Симба още в началото, когато е малък. В джунглата лъвовете елиминират малките, за да избегнат бъдещи проблеми. Във филма обаче нещата не са толкова прости. Продуцентите на анимацията – Роб Минкоф и Дон Хан, разкриха, че всъщност Скар и Муфаса не са братя. Освен това Скар опитва да убие Симба, макар и индиректно – чрез хиените, които винаги се провалят.

„Властелинът на пръстените”

Във „Властелинът на пръстените” Фродо и Задругата на пръстена трябва да изминат дълъг път, за да унищожат Единствения пръстен в пламъците на вулкана в Мордор. Откакто излезе филмът, феновете се питат защо Гандалф не призова гигантския орел, за да отведе Фродо направо там. Някои предполагат, че е заради размера на орлите и факта, че те ще са твърде видими за окото на Саурон. Всъщност отговорът е малко по-сложен. Гигантските орли са раса, древна колкото джуджетата. Също като много други същества в историята, сътворена от Толкин, те имат собствена организация, комуникират помежду си и очевидно се страхуват от злия Саурон. Съзнателни същества са, като расата на ентите, имат свободна воля и не може да им бъде заповядано да направят нещо, което не искат.

„Денят на независимостта”

Филмът пожъна огромен успех през 1996 година. Роланд Емерих ни разказва как извънземен кораб пристига на Земята, за да пороби човечеството. Ученият Дейвид Левинсън (Джеф Голдблум) и войникът Стивън Хилър (Уил Смит) събират смелост да се бият с привидно неразрушимите кораби. Дейвид прихваща сигнал от извънземните и решава да промени кода, за да създаде вирус, който да унищожи извънземното нашествие отвътре. Много фенове се питат как е възможно Дейвид да създаде кода за толкова кратко време. Един от създателите на филма – Дийн Девлин, обясни, че компютърният език е бинарен – състои се от нули и единици. Дейвид просто е преобразувал нулите в единици, а единиците – в нули и е изпратил кода обратно към кораба майка на извънземната армия.