Дженифър Анистън се сбогува: “Мати, обичам те толкова много! И ми липсваш всеки ден..."

“О, Боже, това заболя... Да се сбогувам с нашия Мати беше безумна вълна от емоции, каквато не бях изпитвала никога преди. Всички преживяваме загуба в някакъв момент от живота си. Загуба на живот или на любов. Способността наистина да седнеш в тази скръб ти позволява да усетиш моментите на радост и благодарност, че си обичал някого толкова дълбоко. А ние го обичахме дълбоко. Той беше такава част от нашето ДНК. Винаги сме били шестимата. Ние бяхме едно избрано семейство, което завинаги промени както нас, така и пътя ни. За Мати се знаеше, че обича да разсмива хората. Както сам казваше, ако не чуеше "смях", мислеше, че ще умре. Животът му буквално зависеше от това. И момчето успя да направи точно това. Той разсмя всички нас. И то много. През последните няколко седмици преглеждах текстовете, които си пишехме един на друг. Смеехме се и плачехме, после пак се смеехме. Ще ги запазя завинаги. Намерих един текст, който той ми изпрати изневиделица един ден. В него се казва всичко. (Вижте втория слайд...)

Мати, обичам те толкова много и знам, че сега си в пълен покой и извън всякаква болка. Говоря си с теб всеки ден... понякога почти те чувам да казваш: "Можеш ли да бъдеш по-луда?"

Почивай в мир, братко. Винаги си правил деня ми по-хубав… ❤️?️”

“Толкова съм благодарна за всеки миг с теб, Мати, и ми липсваш всеки ден. Когато работиш с някого толкова близко, колкото аз с Мати, има хиляди моменти, които бих искала да споделя. Засега ето един от любимите ми. За да дам малко предистория, Чандлър и Моника трябваше да имат еднодневен флирт в Лондон. Но заради реакцията на публиката това се превърна в началото на тяхната любовна история. В тази сцена, преди да започнем да снимаме, той ми прошепна една забавна реплика, която да кажа. Той често правеше такива неща. Беше забавен и любезен. ??️

“Матю С тежко сърце се сбогувам. Времето, което прекарахме заедно, е сред най-любимите ми моменти в живота. За мен беше чест да споделя сцената с теб и да те наричам свой приятел. Винаги ще се усмихвам, когато се сетя за теб, и никога няма да те забравя. Никога. Разпери крилата си и полети, братко, най-накрая си свободен. С много любов. И предполагам, че ще задържиш 20-те долара, които ми дължиш.”

“Благодаря ти, че ме накара да се смея толкова силно на нещо, което каза, че ме заболяха мускулите и сълзите се стичаха по лицето ми ВСЕКИ ДЕН. Благодаря ти за отвореното ти сърце в една шеметна връзка, която изискваше компромиси. И многото "говорене". Благодаря ти за това, че се появи на работа, когато не беше добре, и след това, че беше напълно брилянтен. Благодаря ти за най-хубавите 10 години, които човек може да има. Благодаря ти, че ми се довери. Благодаря ти за всичко, което научих за БЛАГОДАРНОСТТА и ЛЮБОВТА, като те познавах. Благодаря ти за времето, което прекарах с теб, Матю.”

“Мати, Благодаря ти за десетте невероятни години смях и творчество. Никога няма да забравя безупречния ти комичен стил и изказ. Можеше да вземеш всяка реплика и да я преиначиш според желанието си, като в резултат се получаваше нещо толкова оригинално и неочаквано смешно, че все още е изумително. И ти имаше сърце, което щедро и сподели с нас, за да можем да създадем семейство от шестима непознати. Тази снимка е от един от любимите ми моменти с теб. Сега тя ме кара да се усмихвам и да тъгувам едновременно. Представям си те някъде там горе, в същия бял костюм, с ръце в джобовете, как се оглеждаш... "Може ли да има повече облаци?"