Невероятно: Майка и син се събраха OTНОВО заедно след 20 ГОДИНИ

10 949 8

Всички сме различни и преживяваме нещата по свой собствен начин, но също така споделяме нещо общо – любопитството по отношение на същността и произхода ни. Често се питаме кои сме и какво ни е направило точно такива, каквито сме. Отговорът се крие до голяма степен в семейната ни история и в частност – тази на родителите ни.

Понякога достъпът до подобна информация може да бъде силно ограничен, особено за осиновените деца, които никога не са имали възможността да срещнат биологичните си родители. Някои от тях прекарват цял живот в търсене на истината. За героя от нашата история обаче търсенето приключи и то с щастлив завършек. След две десетилетия този млад мъж най-после се срещна отново с рождената си майка, след като тя му изпрати съобщение във Фейсбук.

Виж още:

"Твоето дете ще те намери": Вълнуващото пътуване на Сандра Бълок към майчинството
15 бременни звездни дами, които сияят по-ярко от Вечерницата
"НE чувствах връзка с нея, но когато я видях, я OБИКНАХ веднага": Серина откровено за Олимпия

Отново заедно

Холи и Бенджамин се срещнаха отново, след като преди 20 години тя е трябвало да вземе трудното решение да го даде за осиновяване. Едно съобщение, изпратено от специален човек променя живота на Бенджамин Хълбърг завинаги. 20-годишният мъж, който е учител по заместване в гимназия, знаел още от крехка възраст, че родителите му Анджела и Брайън Хълбърг, са го осиновили. Той винаги е бил любопитен коя е биологичната му майка, но единственото, което знаел за нея е, че се казва Холи. Бенджамин и осиновителите му са благодарни на Холи за саможертвата, която е направила, защото по този начин тя му е дала шанс за живот, изпълнен с възможности.

Саможертва

Холи е била едва 15-годишна, когато ражда сина си и тъй като не е имала възможност да му осигури качествен живот, намира хора, които да го направят. Тя обаче никога не забравила бебето, което оставила за осиновяване преди 20 години. „Той заслужаваше да има родители, дом, куче, площадка за игра в задния двор – всичко онова, което аз не можех да му осигуря”, споделя Холи.

Труден преход

Периодът е бил труден за всички. Двойката, която дълги години не е могла да има собствено дете, вече имала син. Новите родители били щастливи, но в същото време им тежала мисълта, че детето ще се отдалечи от биологичната му майка. Анджела и Брайън били много загрижени за младата майка. „Знаехме, че Холи обича Бенджамин от самото начало. Виждаше се, че го обича с цялото си сърце” – спомня си Анджела. Това не се променя с времето. „Мислех за него постоянно – особено на празниците и рождения му ден. Бях много емоционална” – казва Холи. Осиновителите постоянно ѝ изпращали писма със снимки на Бенджамин.

Прекъсната кореспонденция

Младата майка спряла да получава писма през 2014 година, когато агенцията била закрита. Така изгубила връзка със семейството. С популяризирането на социалните мрежи, Холи започнала да издирва сина си онлайн. След известно време намерила профила му. „Беше на 18 години, когато го открих. Колебаех се какво да направя. Толкова неща се случваха в живота му, не исках да го обърквам допълнително, затова просто реших да спазвам дистанция и наблюдавах от разстояние. Междувременно се оказва, че Бенджамин също е търсил биологичната си майка. Писал писма, вписал се в регистър за осиновяване, дори си направил ДНК тест, но винаги попадал в задънена улица.

Съобщението

Внезапно настъпил обрат. Холи честитила рождения ден на Бенджамин, изпращайки му съобщение във Фейсбук. Тъй като не знаел кой е изпратил съобщението, Бенджамин попитал откъде се познават. Холи събрала смелост и му разказала всичко. Споделила, че постоянно е мислела за него и че няма намерение на обърква живота му – просто най-после била събрала смелост да му пише. По-късно Бенджамин споделя, че си спомня всяка подробност от онзи момент. Първоначално е изпаднал в шок. Жената, която бил търсил в продължение на толкова години, го била открила първа. „Разплаках се. Преживяването беше позитивно, но и много разтърсващо. Бях чакал този ден в продължение на 20 години. Не можех да повярвам, че наистина се случва", разказва той.

Сбъдната мечта

Той поискал да се срещнат веднага – реакция, която тя определено не очаквала. Разбрали се да вечерят заедно на следващия ден и да заведат и семействата си. Бенджамин си спомня: „Не исках да чакам и секунда повече. 20 години бяха достатъчни. Винаги ми е липсвало това, че не знам нищо за произхода си.” На следващия ден семействата се събрали. „В момента, в който Бенджамин дойде, ме изпълни неописуема радост. Просто се прегърнахме и останахме така поне 5 минути, плачейки. Беше невероятно.” – припомня си майка му. Той, разбира се, бил не по-малко развълнуван. „Просто я погледнах и не можех да повярвам, че е истинска и че стои пред мен. Беше толкова нереално. За мен определено беше сбъдната мечта", споделя Бенджамин.

Интересно съвпадение

Срещата им продължила повече от 3 часа. В течение на разговора те случайно разбрали, че през последните 2 години са работели на едно и също място – болница „Свети Марко” в Солт Лейк Сити. Той бил доброволец в интензивното отделение за новородени, а тя – здравен асистент в кардиологичното отделение. „Всяка сутрин минавах покрай кардиологичното отделение, за да отида на работа. Паркирали сме колите си в един и същ гараж. Не съм предполагал, че сме били толкова близо един до друг”, разказва Бенджамин.

Щастлива развръзка

Въпреки че години наред са били разделени, сега прекарват заедно всеки възможен момент и са безкрайно благодарни за щастливата развръзка на тяхната история. Бенджамин вече се е запознал с полубрат си и полусестра си. Старае се да се среща с рождената си майка поне веднъж седмично на работното място. Станали са толкова близки, че той вече я нарича „мамо”. „Невероятно е, че мога да прекарвам време с биологичната си майка, да пием кафе и да си говорим.” – казва Бенджамин. Холи споделя: „Толкова е вълнуващо, че съм част от живота му. Самата мисъл, че имам телефонният му номер и мога да се свържа с него във всеки момент, изпълва сърцето ми с радост”.

Послание

Бенджамин иска да каже на всички, които търсят биологичните си родители, да не губят надежда: „Аз самият почти се бях отказал. Всеки мой опит се проваляше. Всичко се подреди, когато най-малко очаквах. Срещата с биологичната ми майка и семейството ѝ имаше лечебен ефект за мен. Вътре в мен имаше някаква празнота, за която не съм си давал сметка. Те я запълниха. Вече се чувствам цял. Най-после мога да продължа напред.”