Когато Шери Псаила чуе бебето си да плаче, тя просто иска да го вдигне. Но рядкото й генетично заболяване означава, че младата майка няма никаква мускулна тъкан в ръцете и краката си и това е невъзможно. “Понякога той плаче и аз не мога да го вдигна. Трябва да изчакам някой, който да го направи вместо мен”, казва тя.
Предизвикателствата, с които тя се сблъсква като майка, са по-големи от тези на повечето майки, но пътешествието й към мига, в който е станала майка, е истинско чудо.
Когато Шери се родила, докторите предупредили родителите й, че тя най-вероятно няма да оцелее до първия си рожден ден. Тя страда от рядко вродено заболяване, наречено артрогрипоза мулнтиплекс конгенита, което означава, че има малко мускулна тъкан и едва е в състояние да огъва ставите си.
Тя била подложена на повече от 20 операции, които облекчили състоянието й съвсем леко, но тя останала решена да води нормален живот. Запознала се със съпруга си Крис, който има наследствено заболяване в долната част на гръбначния стълб и двамата се оженили през март 2015. След като претърпяла опустошителен спонтанен аборт, двойката посрещнала първото си бебе - момче, на име Хейдън, една година след сватбата.
За щастие бременността преминала гладко. Докторите първоначално се притеснявали, че Шери, която е висока 122 сантиметра, е твърде дребна, за да позволи на детето си да расте нормално. “Казаха ми, че вероятно няма да имам деца, макар и да не посочиха конкретна причина”, обяснява тя.
В 29-тата седмица от бременността, двойката се преместила в Мелбърн, за да бъде по-близо до болницата, в която решили да се роди първият им син.
Вместо с естествено раждане, госпожа Псаила се подложила на секцио под пълна упойка. "Първо докторите искаха да използват епидурална упойка, за да мога да бъда будна. Но тъй като гръбнакът ми не е напълно прав, те ме подложиха на пълна упойка", обяснява тя. Когато малкият Хейдън се родил той бил висок 47 сантиметра и тежал 2,5 килограма. Момченцето няма никакви увреждания.
"Харесва ми да бъда майка, но понякога е затормозяващо да не мога да правя толкова много неща", обяснява госпожа Псаила. "Мога да сменя пелената му, но ми отнема много време и имам нужда от помощ, защото не мога да повдигам крачетата му. Когато беше по-малък, помощницата ни го държеше в коритото, докато аз го къпех, но сега е достатъчно голям и го къпем във ваната, а аз не мога да огъна коленете си достатъчно, за да го измия сама", разказва младата майка.
Тя допълва: "Когато ходим да плуваме, аз искам да мога да го държа в басейна и да правя всичко, което Крис прави с него". Госпожа Псаила има помощница, която идва пет дни в седмицата по три часа, но мъжът й е този, който основно се грижи за нея и Хейдън.
Тя често се ядосва, когато хората я бъркат за голямата сестра на Хейдън и й говорят като на малко дете. “Хората бъркат заболяването ми с умствено увреждане, но случаят не е такъв”, казва тя. “Аз съм просто майка с увреждания, която трябва да снижи дръжката на детската количка. Това е.”
Макар и тя да е намерила щастието като майка, Шери е имала тежко детство. Лекарите предложили на родителите й да я поставят в инвалидна количка и да я изпратят в училище за деца със специални нужди. Но тя опровергала очакванията им и направила първите си стъпки на пет годишна възраст.
Въпреки това тя срещала трудности. "Винаги ме тормозеха и никой не разбираше какви са възможностите ми". Докато полага грижи за сина си, Шери Псаила учи "Маркетинг в социалните мрежи" в местния университет.
