Не сте ли забелязали тази тенденция в начина, по който майките днес отглеждат децата си: момичетата се възпитават да се държат като малки дами, а момчетата... като мамини синчета.
И да, все още не съм майка. И да, може би нямам право да давам "съвети" на майките. Затова и не се опитвам да го правя. Но със сигурност мога да кажа следното - аз съм жена и като такава знам, че ние, жените, навлизаме в живот, много по-подготвени от мъжете.
Уморих се, а вярвам, че и не само аз, от мъже, които не са научени да се държат като... мъже. Мъже, които не умеят да поемат отговорност. Мъже, които не знаят как да се борят за това, което искат. Мъже, които всъщност не знаят какво искат...
И единственото, което ще си позволя да кажа на майките, е: Скъпи майки, искате вашите синове да се оженят за умни, свестни, добри момичета, нали? Е, тези момичета искат да се омъжат за мъже, не за момчета.
Някой ще каже, че бащата е този, който трябва да покаже на сина си как да бъде мъж. Така е, съгласна съм с това. Но майката е тази, която трябва да позволи на сина си да бъде мъж. И точно тук идва проблемът. Защото голяма част от майките не могат (и не искат) да излязат от ролята си и да оставят сина си да порасне.
Аз самата се чувствам голяма късметлийка, защото се омъжих за мъж, който знае как да почисти апартамента, да сготви и да се оправя сам с финансите. Но също така смятам, че е безумно да се чувствам късметлийка заради нещо подобно. Затова си позволявам да напиша едно писмо до вас, скъпи майки. Едно писмо от името на момичетата, които ще бъдат половинките на вашите синове...
Моля ви, научете синовете си как да се справят с основните житейски задачи.
Не е нормално млад мъж (защото ставаме пълнолетни на 18, нали?) да отиде в университет, а да не може да си сготви, да си пусне прахосмукачката, да си изпере дрехите,... или просто как да се грижи сам за себе си. Колко от момчетата на тази възраст, които самите вие познавате, правят само едно от тези неща? Твърде много... Наистина твърде много.
Защо очакваме момичето да може да прави всичко - да чисти, да готви, да се грижи за изправността на колата си, но никой не очаква от момчетата да могат да измият плочките в банята или прозорците в хола? Защо учим момчетата, защо учим мъжете, че с домакинските задължения трябва да се занимава само жената, докато те се фокусират върху по-важни неща? Защо караме бъдещите съпруги да избират между това да учат съпрузите си как да им помагат... или да се справят с всичко сами. И повечето, разбира се, избират второто. Защото всички знаем приказката за старото куче и новите номера...
Моля ви, научете синовете си да носят отговорност за постъпките си.
Неспособността (и нежеланието) да застават зад думите си и да отговарят за действията си се предвръща в истинска епидемия сред съвременните мъже. Особено сред младите мъже.
На всички ни е позната тази ситуацията: момче и момиче се срещат, той видимо я харесва, показва й го, тя отвръща със същото. След това той изведнъж й казва, че не е готов за връзка... И въпреки това продължава да флиртува. Тя е разбита, объркана, но откликва. Надява се, че той може и да стане "готов". И това продължава до безкрай. Докато момичето най-накрая не се отчая, не се откаже и не си тръгне. А момчето (всъщност вече мъж, макар и да не го съзнава), едва тогава осъзнае, че е пропуснало нещо, което е било пред него през цялото време. Всъщност,... ако изобщо го осъзнае...
Разбира се, не казвам, че синът ви трябва да е готов да се ожени на 18. О, не, съвсем не казвам това! Казвам само, че синът ви трябва да е готов за любовта, когато я срещне. И тук е вашата роля, скъпи майки. Научете синовете си как да взимат отговорно решения. Научете ги да знаят какво искат. И не само как да го постигат, но и как да оценяват постигнатото...
Защото този урок няма да им е полезен само в сферата на любовните отношения, а във всички сфери на живота им...
Моля ви, научете синовете си как да не зависят от вас.
Искаме момичетата да бъдат независими и силни, но не учим на същото момчетата. Не е ли така? Колко често чуваме жени да казват: имам две деца - дъщеричката ми (или синът ми) и мъжът ми. И на всички ни става смешно. Макар изобщо да не е смешно. Кога стана окей мъжът да се държи като дете?! Как стана така, че жена му трябва да му е втора майка?!
Не подценявам връзката между сина и майката. Тази връзка никой не може да я промени. И нищо не може да я разруши. И така трябва. Но има разлика между това да имаш силна връзка с майка си и... това да си тотално зависим от нея. Има разлика между мъжа, който обича и уважава майка си, и маминото синче, което иска всичко да е, както го е правила и го прави майка му - храната, глезенето, всичко...
Скъпи майки, да отгледате мъже, които могат да се справят без вас, не е страшно. Напротив! Хубаво е. И прекрасно. И е най-доброто, което можете да дадете на детето си - способността да се справя само в живота, да си гради само живота...
Затова, моля ви, отглеждайте мъже, не мамини синчета!
Автор: Ребека Д. Линденбак
НАЗАД