„Страшно боли, когато животът ни запрати в противоположни посоки. Когато ни раздели с хората, които някога сме обичали толкова много. За щастие, днес имаме социални мрежи, които ни помагат да поддържаме връзка. Но трябва да призная, мислейки си колко близки бяхме някога, че ме боли да не си в живота ми. Боли ме, че имам само повърхностен поглед към красивия ти живот и днес са ни останали само снимките и думите на екрана. И става все по-трудно да поддържаме връзка, когато толкова рядко си онлайн. Единствените ти снимки напоследък са онези, на които някой приятел те е тагнал.
Но се надявам да си щастлив. Надявам се да водиш толкова вълнуващ живот, че да не ти остава време за социални мрежи. Но някак си... нямаше как да не забележа, че усмивката ти е изчезнала и вече не се вижда на нито една снимка.
Надявам се фотографите да са виновни. И винаги да са те снимали в най-неподходящия момент – точно когато си решил да си поемеш глътка въздух, тогава, когато за миг си спрял да си душата на компанията. Надявам се, че просто си въобразявам и обръщам твърде много внимание на такива подробности.
Надявам се половинката ти да не те спира да летиш. Надявам се животът да не те е смачкал. Надявам се да не ти е трудно да ставаш от леглото сутрин, особено като си помисля, че някога беше основната причина да се будя.
Надявам се да си щастлив. Надявам си да си постигнал и да постигнеш всичко, за което си мечтал. Надявам се да си заобиколен от хора, които те обичат и са достойни за теб. Макар и аз да не съм до теб.
Надявам се всичко да е наред.“
Джина Клингън
НАЗАД