Трябва ли всички деца да получат равно наследство от родителите си?

Една от мислите, които не е напускала главата на Михаела Матюс по време на скорошното й пътуване била “Какво ще стане, ако катастрофираме и умрем?“. Причината тя да се притеснява за това е, че нито тя, нито съпругът й, са завършили завещанията си. А ако умрат внезапно, синът на съпруга й от предишен брак, ще наследи равна част от състоянието им с останалите 2 деца.

Михаела и съпругът й Ейдриън са категорични, че не искат да оставят никакви пари на сина на Ейдриън от предишен брак, Карл, с когото не са общували в последните 4 години. Те смятат да разделят имуществото между двете си дъщери. „Името на Карл изобщо няма да присъства в завещанията ни. Това е решение на съпруга ми и аз го подкрепям“, разкрива Михаела, която е на 50 и управлява туристическа агенция във Великобритания.

Но има и друг проблем. „С Ейдриън притежаваме недвижими имоти, които искаме да завещаем на едната ни дъщеря, Шери, а къщата на Ейдриън на стойност 200 000 паунда ще бъде разделена по равно на Шери и другата дъщеря на Ейдриън от предишния брак - Амбър. Притеснявам се, че ако умра първа, Ейдриън ще завещае имотите и на двете момичета, а не искам това да се случва. Обичам Амбър и искам тя да е добре, но тя не е моя биологична дъщеря“.

Завещанията винаги са причина за много войни. Това важи и за семейство Матюс. Според Министерството на правосъдието на Великобритания, броят на споровете за наследство е огромен и се е удвоил през 2014 в сравнение с предходната година. Това се дължи на поскъпването на недвижимите имоти и нарастващия процент повторни бракове.

Но какво ще стане, ако повече хора като Михаела и Ейдриън, заявят, че някое от децата им ще получи повече от завещанието, отколкото другите? Може би звучи нечестно, но много родители предпочитат да завещаят повече пари на някое от децата си – независимо дали това се дължи на фаворизация, нарочване на някое от децата за „черна овца“ или вярването, че един от наследниците е по-вероятно да се нуждае от пари, отколкото другите.

Михаела смята, че спорното им решение е обосновано заради факта, че не комуникират с Карл. Проблемът е, че ако го лишат от наследство, двете му деца на 14 и 6 години, ще страдат също. „Възможно е да предвидим завещание за четирите внука на Ейдриън (дъщеря му Амбър също има две деца). Но има и друга дилема – не искаме Карл да има достъп до нищо, което оставим на децата му. Не сме ги виждали от 4 години, но отделяме пари в банкова сметка вместо подаръци за рождените дни и Коледа, за да може да им ги дадем, ако някога ги видим отново“.

Михаела и Ейдриън, който ръководи собствен бизнес, са се запознали, когато тя е била на 19, а той – на 29. Тогава Ейдриън е бил разведен с първата си съпруга, синът му Карл е бил на 11, а Амбър – на 4. Михаела разказва: „Децата оставаха с нас всеки уикенд и в пътите, в които майка им пътуваше извън града. Бяхме като истинско семейство“. Те са били близки, докато Карл не започнал да работи в компанията на Ейдриън. Преди 6 години двамата започнали да водят непрекъснати спорове по отношение на работата. Но напрежението се нажежило допълнително, когато Ейдриън и Карл имали глупав спор за футболен мач. Карл ударил Ейдриън, а когато Михаела пристигнала в офиса, заварила полицията, която разпитвала окървавения Ейдриън. „Решихме да повдигнем обвинения и Карл беше осъден за нападение и положи обществено полезен труд. Ейдриън загуби част от слуха си в следствие на нараняването“, обяснява тя.

В следствие на това Ейдриън решава, че не иска да има нищо общо със сина си. „Не сме общували с него оттогава, но и Карл не ни е търсил“, разказва Михаела. „Не знаем на какво се дължи този внезапен изблик на гняв у него. Ейдриън му осигури работа и винаги се е грижел за него“. За сестрата на Карл, Амбър, Михаела споделя: „Макар и да не я виждам толкова често, колкото дъщеря ми Шери, сме в добри отношения. Тя работи усилено и е наистина отдадена майка“. Но разбира се, Шери е онази, която Михаела обича безумно. „Пазя я като очите си, защото е моя. Гордея се с нея – завърши История в Университета в Ексетър. Сега живее в Бристъл и наскоро купи първото си жилище. Помогнахме и със заем от 5000 паунда, за да плати първата вноска“.

Но Михаела не се ли тревожи, че като завещае по-голямо наследство на Шери, това ще създаде напрежение между нея и нейната полусестра? „Не сме го обсъждали все още с Амбър. Но основното нещо, за което сме загрижени е това да не създадем вражда помежду им и да повлияем негативно на отношенията им“, обяснява тя.

Ейдриън и Михаела смятат да се пенсионират след 5 години, да продадат имотите си на стойност от 350 000 паунда и да обединят пенсиите си. „С Ейдриън не спорим относно завещанието си, но аз съм наистина разтревожена“, споделя тя.

А как ли се чувства Карл? „Поведението му към баща му бе наистина унижаващо и не можем да се примирим с това. Обсъждали сме тревогите си с Шери и тя смята, че по-голямата част от моето имущество трябва да получи тя, а общото ни имущество с Ейдриън трябва да бъде разделено между нея и Амбър. Тя също се тревожи да не би Карл да получи дял от парите“.

Може би Михаела се тревожи прекалено рано, защото собствените й родители са живи и здрави и се радват на 70-те си години. Те са решили да разделят по равно наследството между нея и дъщеря и не смятат, че може да има по-правилно решение.

Но Михаела не иска да допуска подобно равенство в наследството си – също като Валъри Биксби, пенсионирана социална работничка, която живее в Есекс. Наскоро Валъри е завършила завещанието си, разделяйки го неравно между синът си Греъм и дъщеря си Колет. Много от приятелите й оспорват нейното решение.

„Всеки ден, дори докато разхождам кучето си, се чудя дали съм взела правилното решение да оставя 200 000 паунда на дъщеря си и 100 000 на по-големия й брат“, споделя тя. „Приятелите ми смятат, че това не е редно и че трябва и двете ми деца да наследят еднакви суми. Аз ги обичам по равно и винаги съм го правила.“

На какво се дължи противоречието? Валъри, която няма съпруг, казва „Синът ми има собствен дом, добре развит бизнес и се радва на двете си дъщери. Партньорката му Хедър работи във фирма за детско облекло и пътува до Лондон всяка сутрин. Греъм отвежда децата на детска градина, докато тя пътува и след това се отправя към своята работа“.

От друга страна, 19-годишната Колет, все още не е намерила правилната посока в живота си. Тя е актриса и е много по-непостоянна от Греъм. Работи в Лондон и живее под наем в споделено жилище, за което плаща огромен наем. Според Валъри, тя се нуждае от по-голяма финансова помощ, за да укрепи живота си.

Валъри започнала да мисли за завещанието си тази година, след като приключила с ремонта на бунгалото, в което живее. Работила е като банков мениджър до 40 годишна възраст, след което е станала социален работник.
Тя е знаела, че трябва да има предвид финансовото състояние на всяко от децата си, както и неговия характер, когато е взимала решението за завещанието си. „Ако умра, 100 000 паунда ще бъдат напълно достатъчни за сина ми да заплати ипотеката си, докато 200 000 паунда ще осигурят на Колет прилична сума, за да си купи малко жилище в Лондон“.

Макар и Валъри да е категорична сега, тя трудно е взела решението. „Бях женена за бащата на Греъм 17 години и се разделихме през 1988. През 1994 родих Колет и живях с баща й около 4 години. Не знам какво е финансовото състояние на първия ми съпруг, но не мисля, че притежава имоти. А бащата на Колет има добре платена работа по нефтените платформи. Това е основната причина приятелите ми да се противят на решението ми – те смятат, че Колет ще получи голямо наследство от баща си и смятат, че това е сериозна причина да разделя наследството им по равно. Аз пък им отговарям, че бащата на Колет е 10 години по-млад от мен и на теория, ще получи наследство от него много по-късно. Но ако почине, докато съм жива и й завещае къщата си, ще променя решението си. Засега обаче завещанието ми си остава такова, имайки предвид ситуацията, в която се намираме“.

Майката на Валъри е починала през 2000-та година, оставяйки еднакво наследство за нея и за брат й. Валъри обяснява: „Бях много близка с майка си и я водех на почивка всяка година. Ако беше оставила по-голямо наследство на брат ми, щях да съм много разстроена, освен ако не беше говорила с мен предварително и не беше обяснила ситуацията“.

Дали тя е говорила с децата си за решението си? Едва през последните няколко седмици, признава тя. „Първо разговарях с Греъм. Той реагира доста по британски, казвайки ми: „Това са твоите пари, мамо, ти решаваш какво да правиш с тях“. Това, което аз му казах, беше: „Искам да знаеш, че обичам теб и Колет по равно, както винаги съм го правила. Това не е отражение на любовта ми към вас“. Тя допълва: „Разговорът ни беше доста кратък, защото той не смяташе, че е нужно да говорим. Но аз имах нужда да му кажа тези думи“. Седмица по-късно тя е споделила за решението си и с Колет и тя е била доста по-притеснена. „Тя се тревожи, че Греъм може да сметне решението ми за нечестно и не иска това да навреди на отношенията им по никакъв начин“, обяснява Валъри.

Нищо не разделя хората така, както парите, а сигурна ли е Валъри, че решението й няма да има негативни последици? Не съвсем. „Имам добра приятелка, която беше невероятно близка с брат си, но вече не си говорят“, разказва тя. „Родителите им са оставили и на двама им еднакво наследство, но той е откупил дялът от семейната къща и това е довело до множество въпроси дали си е струвало“.

Валъри смята, че много често реакциите на хората след нечия смърт са по-различни от тези, които са проявявали докато близкият им човек е бил жив. „Именно затова разговарях с децата си. Не искам да има проблем помежду им. Приятелите ми са ужасени от решението ми, но смятам, че много хора могат да се разпознаят в него“.

А какво е чувството да знаеш, че завещанието на родителите ти те ощетява?
Шарлот Янг е на 26 години и живее в Съри. Тя е наясно, че по-младата й сестра Емили е облагодетелствана от завещанието на родителите й, а Шарлот и брат й Тоби ще получат по-малък дял.

Макар и родителите да са завещали на децата си равни части то семейното жилище, сумата от завещанието намалява с 100 000 паунда, които родителите са депозирали в банкова сметка на името на Емили, за да си купи жилище един ден.

И двете сестри са самотни майки – дъщерята на Шарлот, Попи, е на 2, а дъщерята на Емили, Айла, на 4. Въпреки това финансовото състояние на двете е различно. Шарлот все още живее в семейното жилище, но управлява собствена PR-компания. Емили от своя страна живее в държавно жилище и учи, за да стане акушерка.

Шарлот разказва: „Аз и брат ми често се шегуваме с Емили, че това не е честно и тя се смее. Но е факт – аз и брат ми ползваме лаптопи, които сме си купили сама, но когато Емили имаше нужда от компютър, родителите ни й го купиха.

Но това не дразни ли Шарлот? „Това, че с Емили се разбираме, помага много. Ако се нуждае от помощ, нека я получи“, казва тя.

Но когато стане дума за жилищния депозит на Емили, Шарлот разказва: „Когато родих, работех и затова не получих жилище от държавата. Емили роди Айла на 19 и веднага получи място за живеене. Макар и да не завиждам на Емили за парите, които получава от родителите ни, понякога мисля, че е нечестно, защото сумата е огромна и това означава, че тя ще може да си позволи жилище, много преди аз и Тоби да имаме такова.“ Тя допълва: „Напомням на Емили, че е огромна късметлийка да се класира за държавно жилище и дори още по-голяма късметлийка за това, че мама и татко и дават пари, за да го закупи“.

Майка им Трейси споделя, че е щастлива от факта, че наскоро са разширили жилището си. В него живеят не само Шарлот и Попи, но и Тоби и овдовелият баща на съпруга й. „Наистина помагаме много на Емили“, разказва тя. „Съпругът ми, който има собствен бизнес, й дава пари всеки месец през последните 2 години. Той би направил всичко за децата си. Не, че обичаме другите по-малко, но Емили никога няма да може да печели толкова, колкото брат й и сестра й. Шарлот има собствена компания, а Тоби е дърводелец и получава голяма заплата“.

Трейси разказва, че проблемът с наследството е дошъл, след спор относно завещанието на баща й, след като е починал тази година. Скорошната загуба на двама близки приятели я е накарала да се замисли за собствената си смърт. „Това ме накара да осъзная колко е важно да разрешим тези въпроси навреме. Затова и коригирахме завещанието си. Никога няма да продадем жилището си докато Шарлот и Тоби имат нужда да живеят в него, но ще се уверим, че и животът на Емили е уреден.“

"Не искаме да разкриваме конкретни суми, но на Емили бе предложено правото да купи държавното жилище и ние ще й осигурим депозита". Трейси настоява, че всички деца са съгласни с това решение, заявявайки, че те са близко семейство, което е седнало заедно и е разговаряло по въпроса. „Гордеем се и с тримата“, категорична е Трейси.

НАЗАД